Читать «Последният патриот» онлайн - страница 72

Управителят на джамията постави сандъчето на бюрото си и повдигна тежкия капак:

— На ваше разположение е. Поне ще бъде, след като извършите плащането.

Харват се усмихна и пристъпи към бюрото. Веднага му направи впечатление, че сандъчето, всъщност, е магическа кутия.

Когато Скот беше малък, баща му беше донесъл от Япония много магически кутии, за отварянето на които бяха необходими повече от сто манипулации. Харват ги харесваше, както и баща му, който беше запален дърводелец. Кутиите винаги му бяха изглеждали като някаква странна метафора на обърканите им, сложни отношения.

Макар че магическата кутия на Джеферсън беше очукана, нямаше начин човек да не забележи прецизната изработка. Елементите й бяха направени от различни видове висококачествена широколистна дървесина. Някога вероятно е била с фино лаково покритие, а месинговите й части са били лъснати до блясък. Определено е била красива и практична част от вещите на Джеферсън в Картузианския манастир.

От времето и лошите условия, при които е била съхранявана, кутията беше загубила блясъка си. Виждаха се и грозни вдлъбнатини, направени с отверка или — което бе още по-лошо — с чук и длето или лост при опитите да бъде отворена със сила.

Харват прекара пръсти по повърхността на кутията и откри почти незабележим, инкрустиран монограм с инициалите „ТД“.

С баща си се бяха опитвали да изработват магически кутии, но те далеч не бяха така хубави, както тази на Джеферсън. Спомни си дърводелската работилница в гаража на дома им и се запита как ли би се почувствал баща му, ако можеше да вземе в ръцете си това произведение на изкуството, принадлежало на такъв виден американец.

Ауад забеляза интереса на Харват към кутията.

— Тя също се продава. Срещу допълнително заплащане, разбира се.

— Ще уведомя университета — отвърна Харват и сведе очи към предмета, който беше цел на мисията му.

Книгата лежеше на дъното на кутията, обвита в избелял от времето муселин. Извади я внимателно и я постави върху бюрото.

— Може ли? — попита той, пресегна се през Ауад и нагласи настолната лампа така, че да вижда по-добре.

— Моля — отвърна човекът и се измести към другия край на бюрото, за да даде повече простор за работа на госта си.

Харват отвори дипломатическото си куфарче и извади оттам чифт бели памучни ръкавици. Сега част от бюрото беше скрита за Ауад от капака на кутията и отвореното куфарче.

Ауад наблюдаваше Харват, който постла парче бижутерско кадифе на бюрото и много внимателно разви парчето плат от тома.

Както Никълс го беше предупредил, книгата беше в лошо състояние. Харват цъкаше шумно с език и клатеше глава, докато изучаваше оригиналната й подвързия от мека телешка кожа.

— Ако беше в идеално състояние — обади се Ауад, обезпокоен, че клиентът му търси за какво да се хване, за да намали цената — сумата щеше да е много по-висока.

Харват не му обърна внимание и продължи да изследва книгата. Размерът й беше точно такъв, какъвто му беше казал професорът, но се оказа по-тежка, отколкото бяха очаквали.