Читать «Последният патриот» онлайн - страница 67

Озбек се усмихна.

— Работим за една страна и трябва да си помагаме от време на време. Моля те, погледни видеоматериалите още веднъж.

Ленард замълча за минута.

— Няма нужда да ги гледам пак.

Този път замълча Озбек. Отдавна беше разбрал, че повечето хора се чувстват неудобно, когато настъпи мълчание и проговарят, ако държиш устата си затворена достатъчно дълго.

— Какво знаеш за Скот Харват? — попита тя.

Той беше успял да събере някои сведения преди срещата си с Ленард.

— Тюлен от военноморските сили, прехвърлен към Секретната служба, за да съдейства при провеждането на антитерористични операции, свързани с Белия дом. Помогна за спасяването на президента, когато го бяха отвлекли преди няколко години. Участвал е в няколко неофициални мисии и всеки, който е работил с него, го смята за първокласен агент. Като изключим това, никой не знае с какво се занимава в момента.

Ленард не каза нищо.

— Предполагам — продължи Озбек — че е дълбоко законспириран. Попаднах на информация, че е бил прикрепен към Бюрото за международна помощ при разследване към Министерството на вътрешната сигурност и помага на международните правоохранителни и разузнавателни агенции за предотвратяването на терористични акции. Това е всичко, което ми е известно. Май не се задържа много дълго на едно място.

— Е, прав си в едно — каза тя. — Той е първокласен оперативен служител.

— Какво е правил в Париж на мястото на атентата и престрелката днес?

— Не знам.

— Каролин, ти видя как дръпна онзи човек, за да го предпази, секунди преди експлозията. Той е знаел какво ще се случи. Има някаква връзка с атентата.

Ленард отпи от питието си.

— Още не си ми казал защо се интересуваш от всичко това?

Озбек знаеше, че е по-добре да й каже истината.

— Мъжът зад Харват на видеозаписа със стрелбата… имаме основание да смятаме, че е един от нашите, който е минал на другата страна.

— Мислиш, че Харват работи с него? — каза тя. От тона й личеше, че не вярва да е така.

— Не знам какво да мисля. Затова питам теб. Ти познаваш Харват.

— Познавам го достатъчно добре, за да знам, че той не би се замесил нито в атентат, нито в престрелка.

— Така ли? Тогава ми дай правдоподобно обяснение за присъствието му и на двете места, както се вижда от видеозаписите.

— За бога, Айдън. Наистина ли водим този разговор? Харват е спасил човек, който иначе щеше да стане на парчета, а доколкото става въпрос за стрелбата, ясно е, че в гърба му е бил опрян пистолет.

— Но защо? Защо Харват? Защо се озовава и на двете места? Това се опитвам да разбера.

Ленард погледна Озбек.

— Ти, агентът от ЦРУ, подозираш, че Харват е замесен в неофициални операции, и въпреки това искаш да разбереш от мен, агент на Секретната служба, какво прави той в Париж? Оз, позволи ми да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Колко ви плащат, за да си гоните опашките?

Озбек пропусна сарказма покрай ушите си и насочи разговора в друга посока.

— Жената с Харват, коя е тя?