Читать «Последният патриот» онлайн - страница 68

— Неговата приятелка — отвърна Ленард. — Трейси Хейстингс. Служеше във военноморските сили. Беше специалист по обезвреждане на взривни устройства, но една самоделна бомба избухна в ръцете й, като отнесе едното й око и част от лицето й.

Въпреки че записът не беше с кой знае какво качество, на Озбек му беше трудно да повярва, че привлекателната жена, която беше видял, е преживяла такава ужасна трагедия.

— Ако я видиш, няма да предположиш какво е станало — добави Ленард, като че ли беше прочела мислите му. — Щом е заснета на видеозаписите, би трябвало да можеш да провериш в базите си данни и да откриеш съвпадение поне с паспортната й снимка.

Озбек не отговори и тя продължи:

— Не сте я открили, нали? Защо?

Озбек беше откровен:

— Записът от мястото на експлозията е неясен.

Ленард се облегна на стола.

— Виж ти.

— Какво ще кажеш за мъжа, когото Харват е спасил?

— Нямам никаква идея.

Отговорът дойде прекалено бързо, за да е искрен.

— Въпреки лошото качество на записа — каза той, като взе фотоапарата и й показа кадрите, които беше прехвърлил на него, — пуснах лицето му за проверка в базата данни.

— Според мен, стандартна оперативна процедура — отбеляза Ленард.

— Плащат ни, за да вършим малко повече, освен да си гоним опашките.

Ленард не отговори.

— Както и да е, получиха се много съвпадения, но никое от тях не беше човекът, когото издирваме, и приложихме филтри, за да ограничим търсенето. Единственият, с когото успяхме да го свържем, беше Харват, ето защо започнах оттук. Проверихме в базата данни на Военноморските сили, на Министерството на вътрешната сигурност, дори и на Секретната служба.

— Лошо момче.

Озбек не обърна внимание на забележката.

— След това нещо ме накара да проверя в една друга база данни на Секретната служба.

Ленард повдигна въпросително вежди.

— Нещо ми подсказва, че „лош“ не е най-подходящата дума за това, което си направил.

— Получихме осемдесет процента съвпадение на един чест посетител в Белия дом, на когото е разрешен достъп навсякъде, с изключение на паник-стаята. Искаш ли да видиш снимката му? — попита оперативният агент на ЦРУ и показа изображението на камерата си.

— Не особено.

Въпреки това Озбек обърна камерата към нея.

— Името му е Антъни Никълс. Професор в Университета на Вирджиния. Има американски паспорт. Излетял е от националното летище „Рейгън“ и е кацнал на летище „Шарл де Гол“ преди два дни.

— Просто съвпадение — отбеляза Ленард.

— Бих се съгласил с теб — отвърна Озбек — ако не беше фактът, че не вярвам в случайните съвпадения.

Ленард замълча.

— Каролин, точно сега в Париж има толкова много мъртъвци — двама от тях полицаи. Много е вероятно зад всичко това да стои бивш служител на ЦРУ на име Матю Дод, инсценирал смъртта си и потънал в дън земя преди няколко години.

Озбек мислеше да спомене и Марван Халифа, но не беше сигурен дали той наистина е мъртъв и дали Матю Дод има пръст в тази работа, затова реши да си премълчи.

— Този Никълс е в голяма опасност. В много по-голяма, отколкото може да си представи.

— Толкова ли е добър Дод?

— Беше един от най-добрите ни хора. Трябва да го спра, но се нуждая от твоята помощ. Няма значение колко способен агент е Харват, защото той няма никаква представа какво значи да се изправиш срещу Дод — каза Озбек и постави фотоапарата пред нея.