Читать «Последният патриот» онлайн - страница 65

Мислите на Харват бяха прекъснати от брадат мъж на средна възраст, облечен със сиви панталони и черен плетен пуловер.

— Ас саламу алейкум — каза той и подаде дясната си ръка.

— Съжалявам — отговори Харват, като се стараеше да играе ролята си добре. — Не говоря френски.

Мъжът се усмихна:

— Това означава „Мир вам“. И не е на френски, а на арабски.

Английският му беше добър, макар и с акцент.

— Оо, — каза Харват, все едно чак сега е разбрал. Усмихна се и се здрависа с мъжа. — Благодаря.

— С какво мога да ви помогна?

— Търся мосю Намир Ауад, управителя на джамията.

— Аз съм — отвърна Ауад. — Вие трябва да сте асистентът на професор Никълс от Университета на Вирджиния.

— Кип Винецки — представи се Харват. Това беше едно от имената, които беше използвал и преди.

Ауад посочи към куфара на колелца.

— Дълго ли смятате да останете при нас?

Харват погледна куфара и се усмихна учтиво.

— Не, сър. Професор Никълс ми е купил билет за обратния полет тази вечер. Иска да подготвя всичко за пристигането на „Дон Кихот“.

Намир Ауад беше човек с чар и Харват си напомни, че трябва да бъде нащрек.

— Изненадах се, когато мосю Бертран ми каза, че професор Никълс няма да дойде — отбеляза Ауад. — Не желае ли професорът лично да провери автентичността на толкова ценно нещо?

Харват бе подготвен за този въпрос.

— Приключенските романи от края на шестнадесети век не са силата на професора.

— Затова е избрал вас?

— Точно така — отвърна Харват и побутна с пръст очилата си, които се бяха смъкнали на носа му.

Управителят на джамията не даде с нищо да се разбере дали му е повярвал или не.

— Може да оставите чантата си тук — каза Ауад. — Никой няма да я пипне.

Харват не се съмняваше в това, но чантата му беше нужна.

— В нея има някои неща, които може да ми потрябват при проверката на книгата.

— Както желаете — каза домакинът му и с жест го покани да отидат в кабинета му.

Харват го последва. Носеше очила и перука и освен това ходеше леко прегърбен. Дегизировката му завършваше с едно камъче в дясната обувка, което го караше да куца. В момента Скот Харват приличаше на всичко друго, само не и на борещ се с тероризма оперативен агент.

Вратата на кабинета на Ауад беше в традиционен ислямски стил — по-ниска и по-широка в сравнение с тези на запад — и тя като че ли беше едно от малкото подобрения в сградата.

Както и очакваше Харват, вътре кабинетът изглеждаше така, както вероятно беше изглеждал още преди шестдесет години. Основната мебелировка се състоеше от евтино метално бюро в единия край и два метални стола. На бюрото беше поставена ръждясала настолна лампа с извито рамо, която подсилваше светлината на висящите от тавана флуоресцентни лампи, от които се чуваше леко жужене.

По стените бяха окачени произведения на изкуството с цитати от Корана, които възславяха Аллах. В няколко издраскани библиотечни шкафа се виждаха множество екземпляри на Корана, Хадиса и други ислямски текстове. Имаше компютър, принтер, телефон, метална кантонерка и всичко, което човек очаква да види в един кабинет.