Читать «Последният патриот» онлайн - страница 69

Ленард се вгледа в лицето на Антъни Никълс на дисплея.

Зададе още няколко въпроса, изключи камерата и я пъхна в джоба си. Изправи се с думите:

— Ще видя какво мога да направя.

— Къде отиваш?

— Дръж телефона си включен — посъветва тя Озбек, отдалечавайки се от масата. — Ще поддържаме връзка.

Глава 36

Когато Каролин Ленард почука и влезе в Овалния кабинет, Джек Рътлидж отмести папката, която четеше и свали очилата си.

— Благодаря, че ме приехте, сър. Знам колко сте зает днес.

— Никога не съм толкова зает за шефа на секретната ми служба — отвърна Рътлидж, изправи се и я покани да седне на другия стол пред камината. — Заповядай, настанявай се.

— Благодаря, сър.

Тя седна, президентът се настани срещу нея и каза:

— Всеки ден много хора искат да ме видят за пет минути. Но малко от тях са толкова загадъчни, когато стане въпрос за причината. Какво има?

— Господин Президент, надявам се, че разбирате колко сериозно се отнасям към работата си.

— Каролин, ако искаш повишение — пошегува се Рътлидж — трябва да говориш с директора на Сикрет сървис.

— Не, сър — отвърна Ленард. — Не търся повишение.

— Тогава от какво имаш нужда?

— Господин Президент, работата ми е да ви защитавам и аз се отнасям към нея извънредно сериозно.

— За което съм ти много благодарен — каза Рътлидж и я видя да вади малък дигиталан фотоапарат от джоба си.

Преди да продължи, Ленард се усмихна учтиво:

— Не бих искала да изложа на опасност нашите професионални отношения, като премина границата…

— Каролин — прекъсна я президентът. — Ако реша, че си преминала границата, ще ти го кажа. За какво става въпрос? Трябва ти снимка за някого? Не се притеснявай. Просто ме помоли.

Агентката от Секретната служба погледна към фотоапарата и след това отново към президента.

— Иска ми се да беше толкова просто. Причината да съм тук е един господин, когото сте наели да бъде ваш архивист.

— Антъни Никълс? — попита Рътлидж и си помисли колко е странно, че не го е чувал скоро, а ето че шефът на охраната споменава името му. Президентът се поизправи на стола.

— Какво за него?

— Знаете ли, че господин Никълс е в Париж?

Президентът поклати глава и излъга.

— Не, но Никълс е свободен да пътува където си иска. Той е голям човек. Защо ми го казваш?

— Информиран сте за атентата, извършен там по-рано днес, нали? — попита Ленард.

— Разбира се, но какво общо има това с Антъни Никълс?

— Бил е там.

— Бил е там? — възкликна Рътлидж. — Ранен ли е?

— Не, сър. Имал е голям късмет. Някой го е съборил на земята точно преди експлозията.

Ленард изчака президентът да асимилира чутото и след това продължи:

— Човекът, който го е съборил, е бил Скот Харват.

Рътлидж беше шокиран.

— Харват? Какво прави той в Париж?

Ленард включи фотоапарата, намери видеоклипа със стрелбата и го подаде на президента.

— Това е заснето в парижкия Гран Пале няколко часа след избухването на бомбата.