Читать «Последният патриот» онлайн - страница 66

— Да ви предложа чай? — попита Ауад.

— Да, моля — отговори Харват. — Благодаря.

Ауад мина зад бюрото и докато вдигаше телефона, махна с ръка на Харват да седне.

Харват остави куфара си до вратата и после седна на един стол. Френският беше вторият му език. Беше го учил в основното училище под строгото ръководство на монахините от френския орден „Свещено сърце“ и сега слушаше с интерес Ауад, който поиска чай и повика двама мъже.

Това, че покани други хора, не беше необичайно, особено като се имаха предвид обстоятелствата. Но нещо в начина, по който Ауад го погледна, когато ги повика, го обезпокои. Нещо не беше наред.

Няколко минути по-късно двама едри мъже почукаха и влязоха в кабинета на Намир Ауад. Фактът, че единият от тях носеше миниатюрен поднос с чай не можа да разсее безпокойството, обзело Харват.

Глава 35

ОЛД ЕБИТ ГРИЛ

ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ

Айдън Озбек се срещна с Каролин Ленард на усамотена маса близо до бара. Тя наближаваше четиридесетте години и беше шеф на екипа на Секретната служба към президента. Беше висока около метър и седемдесет и осем и в много добра физическа форма. Червеникавата й коса падаше върху раменете и, а дискретният й костюм от „Брукс Брадърс“ прикриваше 40-калибров „Зиг Зауер 229“, два резервни пълнителя, телефон „Блекбъри“, сълзотворни ръчни гранати на „Гардиън Протектив Дивайсис“ и още някои неща, необходими за занаята й.

По принцип Озбек никога не излизаше на среща с жени, които работеха в армията, органите за сигурност или разузнаването. Но отдавна му се искаше да наруши това правило заради Каролин Ленард. Тя беше една от най-привлекателните неомъжени жени във Вашингтон, факт, който вероятно беше направил доста трудно издигането й до един от най-високите постове в Сикрет сървис.

Макар и да виждаше, че е хлътнал по нея, Каролин се държеше с него просто като с приятел. Може би така беше по-добре. Срещите, сближаването и след това раздялата, нямаше да са от полза, дори когато ставаше въпрос за професионалист като Каролин Ленард.

— Не мога да говоря с теб за това — каза тя, като побутна към него малкия фотоапарат „Сони Сайбършот“, който стоеше на масата.

Според оперативния агент на ЦРУ от гледна точка на дискретността беше много по-добре снимките и записа от охранителните камери да се прехвърлят в дигитален фотоапарат, отколкото да даде на Ленард обемист плик с няколко видеокасети и куп снимки.

— Хайде, Каролин — настоя той. — Не искам от теб да издаваш държавна тайна. Искам само да идентифицираш този човек и да ми отговориш на няколко въпроса.

Оперативният агент на ЦРУ приближи фотоапарата към нея.

Тя го погледна.

— Искаш да наруша клетвата си?

— Не, не. Просто трябва да знам какво става.

— Айдън — каза с усмивка Ленард, — ти работиш за ЦРУ. Нима искаш да кажеш, че при вас положението е толкова зле, че Секретната служба трябва да разследва случаите ти?