Читать «Последният патриот» онлайн - страница 64

Поставиха копията в малката фурна в кухнята, за да добият патината на стара хартия. Фалшификатът нямаше да издържи на една по-внимателна проверка, но не беше и нужно. Целта беше Харват да успее да излезе от джамията, преди някой да разбере, че е подменил книгата. Най-трудната част от плана беше как да отвлече вниманието на хората там. Тогава на Трейси й беше хрумнала идеята за алармата в куфара. Затова преди да се качи в таксито, което го откара в Клиши су Боа, Харват се отби в един магазин за авточасти в покрайнините на Париж.

В плана имаше слаби места, но никоя операция не е на сто процента подсигурена. Винаги може да се случи нещо непредвидено. Като се имаше предвид ограниченото време и още по-ограничените ресурси, с които разполагаха, този план беше единствената им надежда.

Харват не мислеше, че в джамията „Билал“ ще го претърсват, но не искаше да носи оръжие, за да не би все пак да го направят. Реши да отиде невъоръжен. Ако го хванеха с оръжие, прикритието му веднага щеше да отиде по дяволите и нямаше да имат друга възможност да вземат книгата. Докато спореха как да изиграе ролята на всеотдаен и малко наивен учен, откриха идеалния начин за успешното изпълнение на плана.

И ето че Харват вече беше пред вратата на джамията. Пое си дълбоко дъх и се съсредоточи върху това, което трябваше да направи. Пристъпеше ли веднъж през вратата, връщане назад нямаше да има.

Глава 34

Първото нещо, което Харват забеляза при влизането си в джамията беше окаяното й състояние. Макар, че вярващите се бяха постарали да й придадат по-приличен вид, нищо не можеше да скрие факта, че се молят в стар склад, който е трябвало да бъде разрушен още преди двадесет години. Които и да бяха основателите на джамията, те явно не получаваха нищо от щедрите парични дарения на Саудитска Арабия, вероятно защото версията на исляма, който се изповядваше в джамията „Билал“, не беше достатъчно „чиста“ за фанатизираните уахабити.

Харват ненавиждаше уахабизма, екстремистката държавна религия на саудитците, както и начина, по който те разнасяха отровата си из целия свят, като харчеха за това милиарди долари всяка година.

Не по-добри от уахабитите бяха радикалните деобанди, които ръководеха повече от петдесет процента от джамиите във Великобритания. Техни верни последователи бяха и представителите на талибанския режим в Афганистан.

Войнстващият, ортодоксален ислям, независимо дали се изповядва от уахабити, деобанди или други секти, беше най-големият идеологически проблем, пред който беше изправен светът. Мюсюлманите бяха мнозинство в шестдесет и три страни. Мюсюлмански правителства или общности бяха замесени в двадесет и осем от тридесет и шестте сериозни конфликта в света.

Хората извън исляма непрекъснато повтаряха, че той трябва да се реформира, но вътре, където трябваше да започнат промените, не се правеше почти нищо. Ако Томас Джеферсън наистина беше успял да открие изгубените текстове на Корана, и ако тези текстове можеха да откъснат исляма от войнствените, ксенофобски тенденции, то сега светът се нуждаеше от тях повече от когато и да било.