Читать «Последният патриот» онлайн - страница 63
Брад Тор
Имаше нещо познато във фона на фотографията.
— Къде е направена? — попита Озбек.
Расмусен погледна колегите си от ЦРУ и след като провери два пъти каза:
— На долния етаж.
Глава 33
Отказът на трима шофьори на такси да го откарат може и да не беше достатъчно основание за безпокойство, но един поглед към Клиши су Боа убеди Харват, че решението му да остави Трейси и Никълс на баржата е било правилно.
Не че имаше голям избор. Поради главоболието си Трейси беше почти неподвижна, а това означаваше, че единственият, който може да държи Рене Бертран под око е професорът. Освен това в неспокоен квартал като този те по-скоро биха му пречили, вместо да му бъдат в помощ.
Клиши су Боа беше една мизерна дупка с разнебитени общински жилища. Нямаше станция на метрото, дори крайградският влак не спираше тук. Стените на сградите бяха изпъстрени с графити, групи младежи с нагли лица, облечени по последната гангстерска мода, изникваха като плевели на всеки ъгъл. С изключение на езика, кварталът с нищо не се различаваше от гетата в Комптън и Куинс.
Джамията „Билал“ се оказа порутен двуетажен склад между месарница, където освен месо продаваха и сладкиши, и обществена баня, или
Харват учтиво отказа, но момчето беше упорито. Харват му беше допаднал. За пръв път возеше пътник, който не само не го молеше да спре американския фънк, но и можеше да разговаря с него за тази музика надълго и нашироко. Всеки, който беше слушал седемте парчета от албума
Муса не живееше в Клиши су Боа, но познаваше репутацията на квартала и успя да убеди Харват с аргумента, че да намери такси, след като си свърши работата в джамията, е не само невъзможно, но и доста опасно.
Младежът беше прав. Харват му даде сто евро и му каза да се навърта наоколо. Шофьорът посочи към едно кафене отсреща и му обясни, че ако не го види в таксито, когато свърши, най-вероятно ще бъде там.
Харват му благодари и излезе от колата с дипломатическо куфарче и друг малък куфар на колелца, който беше купил, подготвяйки се за посещението си в джамията.
Напускането на баржата беше една от най-опасните части на операцията. Вече не се питаше дали полицията е разпространила снимката му. Това със сигурност беше факт след стрелбата в Гран Пале. Освен това предполагаше, че са го свързали и със сутрешния атентат. Ето защо първата му работа беше да се сдобие с някои неща, с помощта на които да промени външността си.
После купи дипломатическото куфарче и другия куфар и се отби в един от магазините за художници, каквито имаше едва ли не на всеки ъгъл в Париж. С посещението в една книжарница за книги втора ръка и магазин за компютри пазаруването му приключи и той се върна на баржата.
Никълс свали от електронната си поща сканираните страници от „Дон Кихот“, които Бертран му беше изпратил. Разполагаха само с корицата и първите пет страници, но и те щяха да свършат работа. Изпробваха няколко вида хартия и накрая с новия принтер, който Харват бе купил, успяха да отпечатат копия, които бяха възможно най-близо до оригинала.