Читать «Последният патриот» онлайн - страница 62

В залата настъпи мълчание.

Озбек го наруши пръв:

— Какво е накарало американеца да догони човека от книжарницата?

— Нямам представа — отвърна Расмусен. — Сигурно е видял нещо…

— Или някого — вметна Уитком.

— Каквото или когото и да е видял, охранителните камери не са го засекли. Но са уловили това — каза Расмусен и върна записа назад към по-ранен час.

Всички видяха как слаб мъж с костюм от три части приближава по тротоара, оглежда се и влиза в книжарницата.

— Рене Бертран — разпозна го Озбек. — Значи той и американецът са били както на мястото на експлозията, така и на мястото на стрелбата. Ами Дод?

— Ако и той е бил там, явно много е внимавал да не бъде засечен от камерите.

Озбек отпи от кафето си, докато обмисляше тази нова информация.

— Какво знаем за американеца? — попита той. — Изглежда е знаел за бомбата предварително. Но защо се втурва след мъжа от книжарницата и се излага на риск?

— Пуснат е за лицево разпознаване — обади се Уитком, която работеше с лаптопа си.

— Жената с американеца и човекът, който излиза от книжарницата, отговарят на описанието на двойката, с която американецът е бил чут да разговаря на английски в Гран Пале точно преди стрелбата — каза Расмусен.

— Ако са били в Гран Пале, французите трябва да ги имат на запис от охранителните камери, нали? — попита Озбек.

— По всяка вероятност. Но трябва да прегледат куп записи, а това ще отнеме време.

— Искам да проверите лицата на американката и мъжа от книжарницата в базата данни.

Расмусен кимна.

— Работим по въпроса.

— Нужна ни е и най-незначителната подробност, до която можем да се доберем — каза Озбек. — Искам да знам всичко за тези хора. Кои са те? Откъде са? Къде са били? Къде са сега и каква, по дяволите, е връзката между тях и Матю Дод. Освен това искам да знам дали са свързани по някакъв начин с Марван Халифа. Това е. Да се захващаме за работа.

Озбек хвърли празната си чаша в боклука и почти беше стигнал до вратата, когато Стефани Уитком внезапно се обади:

— Открих нещо.

Почти всички, които бяха тръгнали да излизат от стаята, се обърнаха и побързаха да се върнат.

— За кого? — попита Озбек.

— За нашия американец. Името му е Скот Харват. Гражданин на Съединените щати. Тридесет и седем годишен. Кестенява коса. Сини очи. Висок метър и седемдесет и осем. Тежи седемдесет и девет килограма. Имаме номер на паспорт и място на издаване. Имаме и номер на осигуровка. В няколко вестници и списания са публикувани статии за състезател от ски отбора на САЩ със същото име отпреди двадесетина години. След това няма нищо.

— Абсолютно нищо?

— Този мъж е като черна дупка. Няма нищо друго. Никакви данъчни декларации, нищо. Мисля, че информацията е била изтрита — отговори му Уитком.

— Интересно — отбеляза Озбек.

— Почакайте да видите това — намеси се Расмусен, който бе оставил записите и търсеше данни за Харват в базата данни на ЦРУ.

Наведе глава към монитора и каза:

— Ето, вижте.

Озбек и колегите му видяха да се появява снимката от паспорта на Харват, а до нея една по-нова снимка, очевидно направена от вътрешна охранителна камера.