Читать «Последният патриот» онлайн - страница 61
Брад Тор
Озбек се вторачи в монитора.
— Не мога да видя лицето му.
— Гледай — каза Расмусен.
Екипът наблюдаваше стрелбата, заснета от няколко ъгъла.
— Ето, вижте. Точно когато американецът го удря с лакът, той се превива на две и пада. В този момент всички вече са се разбягали, цари пълно безредие. Но когато нашият стрелец се изправя и започва да търси с поглед двамата мъже, неволно разкрива профила си за част от секундата.
— Можеш ли да го увеличиш? — помоли Озбек. Лицето му се беше сторило познато.
Расмусен изолира образа и след това го увеличи.
— Сега го сравни със снимките на хората от „Трансепт“. Започни от агента, за когото е отбелязано
Расмусен намери снимката и я показа заедно с образа от записа на разделен екран. Никой не пророни и дума. Расмусен насложи образите един върху друг. Съвпадението беше пълно.
— Дами и господа — каза Озбек. — Матю Дод, известен и като Мажд ал Дин.
— Мамка му! — възкликна Уитком.
— Да, мамка му! — повтори Озбек.
Всички бяха втренчили поглед в екрана.
— Сега въпросът е какво прави той там? — запита Озбек.
Расмусен си поигра с клавиатурата на лаптопа си и каза:
— Благодарение на французите може и да получим отговор на този въпрос.
Глава 32
Расмусен прехвърли към монитора в заседателната зала друг запис от охранителна камера.
— Това е от мястото на атентата, извършен по-рано в същия ден. Заснет е от камерите на една банка на отсрещната страна на улицата.
Членовете на „Обществото на мъртвите поети“ видяха кражбата на първата кола и после мерцедеса с бомбата, който паркира на нейното място.
Расмусен раздели екрана и пусна паралелно запис, заснет с друга камера. Насочи лазерния показалец и попита:
— Виждате ли тези двамата, седнали пред кафенето. След като паркира мерцедесът, те стават и се отдалечават.
— Като че ли са знаели какво ще се случи — отбеляза Уитком.
— Кои са те? — попита Озбек. — Можеш ли да го увеличиш?
Расмусен поклати глава.
— Записът е от камера, предназначена за наблюдение на банкомата, а не на кафенето от другата страна на улицата. Образите са размазани, но няма значение. Вижте това тук.
Той натисна няколко клавиша и показа кафенето от друг ъгъл.
— Това е от камерата на един хотел нагоре по улицата.
Озбек стана и отиде до монитора.
— Спри тука. Приближи го.
Расмусен увеличи кадъра.
— Това е той. Нашият американец от Гран Пале.
— Тук е по-ясно — каза Расмусен. — Погледни сега това. Той натисна отново няколко клавиша и сцената се разкри под друг ъгъл. — Записът е от втора банка от другата страна на улицата.
Озбек и хората му видяха как един около петдесет и пет годишен мъж излиза от магазин, приличащ на книжарница, и се сблъсква с американеца и жената до него. Мъжът се отправя към кафенето, американецът и жената тръгват в противоположната посока. После американецът като че ли изведнъж забелязва нещо, скрито от погледа на зрителите. Обръща се и хуква след излезлия от книжарницата мъж. Настига го съвсем близо до кафенето, поваля го на земята и го покрива с тялото си, точно преди да избухне колата.
