Читать «Последният патриот» онлайн - страница 57

Харват вдигна спринцовката и се накани да изпръска още от течността навън.

— Не е у мен!

— Къде е?

— Не мога да я взема — заекна търговецът.

— Защо? — попита Харват, готов да изпразни спринцовката.

— У едни хора е. Няма да я дадат, докато не получат парите.

— Всеки разумен купувач ще иска първо да я види, преди да плати толкова много за нея.

— Но, мосю…

— Той е прав — намеси се Никълс — Който спечели в наддаването, има право първо да прегледа книгата и след това да преведе парите.

Лицето на Бертран беше като каменно.

— Трябва да знаете, че тези хора не си поплюват. Ако не им платите, ще загазите.

— Ще рискувам — отвърна Харват и приближи спринцовката на милиметри от ръката на Бертран. — Е, къде е „Дон Кихот“?

Търговецът затвори очи и промълви:

— В една джамия в предградието Клиши су Боа.

Глава 29

Трейси Хейстингс, която беше служила в Ирак и други горещи точки на света, умееше да планира отлично операции, но в момента не беше способна за нищо друго, освен да лежи на леглото в тъмната кабина с мокра кърпа на очите си.

— Никълс е прав — каза Харват, седнал пред компютъра, за да намери информация за джамията „Билал“ в Клиши су Боа. — Трябва да те заведем на лекар.

— Казах ти. Ще ми мине — отвърна тя.

Той се отдръпна от малкото дървено бюро и завъртя стола, за да може да я вижда.

— Хайде да зарежем тази работа. Да забравим за президента, да забравим проклетата книга, да забравим всичко.

Трейси махна кърпата, понадигна се и се облегна на възглавниците.

— Не можеш. Не и заради мен.

— Главоболието ти се засилва, не виждам подобрение. Погледни се. Имаш нужда от помощ.

— Никълс също. Както и президентът.

— Как можеш да мислиш за президента след всичко, което се случи? Едва не те убиха заради него.

— Вече съм забравила. Ти също не трябва да мислиш за това.

— Не мога.

— Трябва! — настоя тя.

Харват се приведе напред.

— Трейси, не искам да се връщам към стария си живот. Искам живота, който водя сега. Искам теб.

— Тук съм. Никъде нямам намерение да ходя.

— Не разбираш ли какво се опитвам да ти кажа — започна Харват.

Трейси го погледна в очите.

— Скот, не мога да ти обещая, че всичко между нас ще бъде идеално. Бъдещето престана да ме вълнува от деня, в който ме простреляха. Мога само да ти кажа, че те разбирам. През по-голямата част от живота си ти си се борил с враговете на Америка, по-точно с врага, с който си имаме работа в момента. Сега ти се предлага шанс да се справиш с една от най-големите заплахи, пред които е изправена цивилизацията, без да има осакатени и убити. Няма да ти позволя да го изпуснеш. Не мога. Вършиш работата си много добре. Знаеш как действат тези хора и знаеш как да ги победиш в собствената им игра. Ядосан си на президента, защото е сключил тайна сделка и е освободил терорист, който е преследвал приятелите и семейството ти. Но това вече е минало. Забрави го. Не става въпрос за него, а за това, кое е правилно и кое не. Трябва да постъпиш както трябва.

— Но ти имаш нужда от помощ.

Тя отстъпи.

— Добре. Трябва ми помощ. Ще я получа. Но без теб. Решението ми не подлежи на обсъждане.