Читать «Последният патриот» онлайн - страница 58

— Трейси, чуй ме.

— Скот, ако трябва да стана от леглото единствено, за да влея разум в главата ти, ще го направя. Не ми се иска, но ще го направя.

Харват се усмихна. Трейси Хейстингс беше най-удивителната жена, която някога бе срещал. Ако Бог ги дареше със сто години съвместен живот, всеки ден щеше да й повтаря колко много значи тя за него и пак не би му стигнало времето, за да изрази дълбокото чувство, което изпитваше към нея.

— Искам да съм щастлива, искам да бъда с теб — продължи тя. — Но можем да постигнем това, само ако останеш такъв, какъвто си.

— Дори ако отсъствам по цели седмици, без да мога да ти кажа къде отивам и кога ще се върна?

— Ако не си с любовница, мисля, че всичко ще бъде наред.

Харват не знаеше какво да каже.

— А сега — каза Трейси, като се изправи в леглото — донеси лаптопа, за да видим как да влезеш в джамията и да вземеш книгата.

Глава 30

Търговецът на книги беше предпазлив, изключително предпазлив. Дод го бе отдал просто на ексцентричността му, но сега разбра, че причината за прекалената му предпазливост е друга, и той знаеше каква е тя.

Да се проникне във френските полицейски сървъри се оказа по-лесно, отколкото бе очаквал. Досието на Рене Бертран беше доста любопитно четиво. Списъкът с престъпленията му беше дълъг, повечето от тях бяха свързани с дрога и ставаха все по-сериозни. В момента френската полиция го разследваше за връзките му с един контрабанден канал, който действаше между Мароко и Франция. В досието му имаше всичко: пари, жени, оръжие, наркотици и безброй мъртъвци.

Бертран определено представляваше интерес за властите, но най-красноречивата подробност, поне за Дод, беше фактът, че всеки, който го е познавал, говореше за него с голяма неприязън.

Пристрастеният към хероина Рене трябваше да изчезне и се нуждаеше страшно много от пари. Нищо чудно, че бе рискувал да се появи в Париж. Искал е да продаде „Дон Кихот“, да прибере парите и да се изпари. Докато не видя полицаите в Гран Пале, Дод изобщо не подозираше, че миналото на Бертран крие толкова неприятни тайни. Допуснал беше глупост.

Планът му беше да се свърже с търговеца и да го държи под наблюдение до появата на Никълс. И тогава Дод щеше просто да го премахне. Можеше да го направи по много начини, но най-добре би било да използва нож.

Идеята с взривяването на колата беше на Омар. Въпреки възраженията на Дод, той искаше убийството да бъде показно, да съдържа послание. Но както „посланието“, така и следващият опит за премахването на Никълс бяха пълен провал. Никълс оцеля, а сега продавачът на „Дон Кихот“ беше извън играта.

Омар не виждаше по-далеч от носа си. Разполагаше с неограничено количество парични средства и беше в състояние да предложи огромна сума за книгата, но желанието му да изпрати „послание“ надделя. Не беше толкова лесно да бъде убит Никълс, както си мислеше шейхът.

Дод нямаше представа кои бяха мъжът и жената, които помагаха на Никълс, но възнамеряваше да премахне и тях. Твърде много неща се объркаха и беше време да сложи край на лошия късмет. Но най-важното беше да се добере до книгата.