Читать «Последният патриот» онлайн - страница 59

Брад Тор

Убиецът вече беше претърсил хотелската стая на Бертран, но не намери нищо. Сега преглеждаше досието му и проверяваше всичко, което би могло да го отведе до мястото, където търговецът пазеше „Дон Кихот“.

До известна степен двамата с Бертран си приличаха. И той беше единак, човек без семейство, при което би могъл да остави книгата. Живееше нелегално, местеше се от един долнопробен хотел в друг и винаги беше на една крачка пред полицията. На Дод не му се налагаше да изпада в такива крайности, но познаваше тези места и мисълта, че трябваше да ги посещава, за да проведе разследването си, никак не му се нравеше. Но нямаше друг начин.

Тъкмо се канеше да изключи компютъра, когато нещо, свързано с един от арестите на търговеца заради дрога, привлече вниманието му. Бертран бе заловен да купува хероин в Клиши су Боа, размирното предградие на Париж. Същото предградие, където избухна бунт след инцидента с две преследвани от полицията мюсюлмански момчета, загинали в електрическата подстанция, където се бяха скрили. И това не беше единственият му арест там.

Дод се зае да направи списък на хората, арестувани с търговеца, както и на онези, чиито имена бяха изплували по някакъв начин в процеса на разследването. Няколко от тях имаха доста дебели досиета в полицията. Но по-важен от криминалното им минало беше фактът, че те всички бяха от марокански произход и бяха разследвани от френската служба за вътрешно разузнаване, известна като Renseignments Generaux или съкратено Ер Же.

Дод дълго се опитва да влезе в компютрите на Ер Же, но разбра, че е невъзможно да хакне сървърите им. Трябваше да се задоволи с това, което беше научил от френската полиция за тези хора. Копира снимките им, направи списък с последния им известен адрес, прибави подробности, свързани с арестите им, както и една информация, за която Ер Же вероятно нямаше и представа, че се намира в сървърите на френската полиция.

Френската антитерористична стратегия предвиждаше осуетяване на терористичните актове преди тяхното осъществяване. За тази цел Ер Же непрекъснато наблюдаваше всяка джамия, всеки духовник и всяка ислямска проповед във Франция още от средата на деветдесетте години на двадесети век.

Когато в процеса на разследването на хората от Клиши су Боа френската полиция и Ер Же се засякоха, това беше отразено в една паметна записка. Подробностите от разследването на Ер Же бяха заличени, но не и мястото, където пътищата им се пресичаха — всички хора, свързани с Рене Бертран, посещаваха една и съща джамия.

Матю Дод принтира снимките им, изключи компютъра и погледна часовника си. Не беше сигурен колко време ще му отнеме да се приготви и да стигне до Клиши су Боа, но може би щеше да успее за вечерната молитва.

Глава 31

Главната квартира на ЦРУ

Ленгли, Вирджиния

— С какво разполагаме? — попита Озбек, като влезе в претъпканата зала и постави чашата с кафе пред мястото си начело на масата за конференции. Когато съобщението от Стив Расмусен се появи на дисплея на неговия „Блекбъри“, той разговаряше с ветеринаря за кучето си в своя кабинет.