Читать «Последният патриот» онлайн - страница 56

Макар че го бе правил много пъти, Харват не обичаше да изтезава хора. Изтезанията имаха своето място, но според него до тях трябваше да се прибягва само когато всички други възможности са изчерпани. Проблемът на Рене Бертран с дрогата беше идеална алтернатива на изтезанието.

Според някои това, което правеше Харват в момента, беше истинско изтезание, но грешаха. Той знаеше какво значи истинско изтезание, и това което правеше, нямаше нищо общо с него.

Издърпа нагоре десния ръкав на сакото на търговеца и нави ръкава на ризата му. Дезинфекцира ръката му с друго памуче и каза:

— Да си спестим излишните приказки, мосю Бертран. Ти имаш нещо, което искам. Колкото по-скоро проговориш, толкова по-бързо ще си получиш дозата. Ясен ли съм?

Харват наблюдаваше търговеца, чиито очи не се отделяха от пълната спринцовка, която беше оставил на масата. Знаеше, че пристрастяването към хероина е една от най-страшните зависимости.

Когато Бертран най-сетне проговори, гласът му беше подрезгавял:

— За хора като теб има специално място в ада.

— Кажи ми къде е „Дон Кихот“.

Търговецът изсумтя и го изгледа презрително.

— За да я откраднеш? Какво привлекателно предложение. Така ли въртят бизнес американските университети днес?

Този път Харват изсумтя и го изгледа презрително.

— Да, такава е новата политика. Приехме я, когато решихме да носим оръжие.

Макар че кръвта му кипеше, Бертран замълча.

— Рене, и двамата знаем, че не работя за никакъв университет. Знаем също, че имаш книга, която не е твоя. Била е открадната и аз искам тя да бъде върната.

— Кой си ти всъщност? — попита французинът. — Книгата беше открита от мои клиенти. Защо си мислиш, че си законният й собственик?

Харват реши да не си губи повече времето с него. Взе спринцовката, приближи я до носа на търговеца, натисна буталото и пръсна част от хероина във въздуха.

— Putain merde! — изкрещя мъжа.

— Кажи ми къде е, Рене — повтори Харват.

Бертран не отстъпваше.

Харват погледна към Никълс.

— Отвори люка.

— Моля?

— Отвори го! — нареди Харват и събра вещите на търговеца заедно с останалия хероин.

Никълс отвори люка и направи път на Харват, който изхвърли всичко в реката, освен спринцовката.

— Така — каза Харват, като се върна на мястото си и показа спринцовката на роптаещия търговец. — Остана само това. Кажи ми къде е книгата, иначе ще трябва да се сбогуваш с хероина.

За да докаже, че не се шегува, той натисна отново буталото и пръсна във въздуха още една част от разтвора.

Търговецът впери гневно очи в Харват и най-после каза на английски със силен акцент:

— Достатъчно! Спри! Ще ти кажа къде е.

Харват зачака.

Бертран го гледаше като умопобъркан.

— Първо ми дай дрогата.

— Първо ми кажи къде е „Дон Кихот“.

— Мосю — обърна се към него търговецът умолително. — Помогни ми и аз ще ти помогна. Обещавам.

— Искам първо книгата — заяви Харват.

— Putain merde! — изкрещя Бертран. — Моля те.