Читать «Последният патриот» онлайн - страница 55

Това бе първата сериозна следа за оперативните работници от ЦРУ. Тайното претърсване на жилището на д-р Халифа и кабинета му в Джорджтаунския университет не им даде нищо.

В момента Озбек даваше по телефона разпорежданията си на останалите си хора.

— Точно така. Искам целият екип да се съсредоточи върху Париж. Всички до един. Веднага. Ще се срещнем в конферентната зала след час за последни инструкции.

След като затвори телефона, Расмусен го погледна и каза:

— Нищо от сведенията, които събрахме, няма да се приеме като доказателство в съда.

Озбек знаеше, че колегата му е прав.

— Освен това се набъркахме в разследване на ФБР.

И на него му беше минало същото през ума, но Озбек не искаше да мисли за това и си го изкара на Расмусен.

— За втори път ми казваш, че съм преминал границата. Разбрах и не искам да го чувам повече? Колкото по-често се споменава името му, толкова повече инстинктът ми подсказва, че този Ал Дин е работил за ЦРУ. Махмуд Омар и Абдул Уалид са отявлени ислямисти, на които ФБР отдавна трябваше да натрие носа. Страната ни е във война и работата ни е да не позволим на врага да я спечели. И преди да почнеш да ми четеш лекции за спазването на конституцията, искам да замълчиш за две секунди и да помислиш какво би станало с нея и първите десет поправки за правата на човека, ако Америка стане ислямска държава.

— Не съм казал нищо такова. Успокой се.

— Знам, че имаш приятели във ФБР. Те са добри хора. Но когато се бориш с мръсници, които непрекъснато ти нанасят удари под кръста, нужен е някой, на когото не му пука за правилата.

— Слушай сега — каза Расмусен. — Съгласен съм с тебе. Няма честна борба. Това ми е ясно.

— Но?

— Няма никакво „но“. Плаща ни се да правим наденички. Никой не иска да гледа как се правят. Интересува ги само вкусът им.

— Значи се разбрахме? — попита Озбек.

— Разбрахме се — отвърна Расмусен и се изправи. — Ще се видим в конферентната зала след час.

Озбек го проследи с поглед до вратата. Надяваше се, че ще може да разчита на него, ако станеше напечено.

Глава 28

ПАРИЖ

Харват принуди Рене Бертран да го гледа как почиства с памук и дезинфектант за ръце една лъжица и после взима малко хероин от „табакерата“.

Наркотикът леко замириса на оцет, когато го постави в лъжицата и сипа няколко капки вода от спринцовката на търговеца. Взе запалката на Бертран и постави лъжицата над пламъка, за да загрее сместа. Издърпа буталото и го използва като бъркалка.

Когато сместа беше готова, пусна едно топче памук в лъжицата. Беше голямо колкото бонбон „тик-так“ и подейства като сюнгер — абсорбира целия разтвор.

Сухата допреди малко уста на Бертран се беше изпълнила със слюнка, предвкусвайки наркотика, а очите му следяха всяко движение на Харват.

Харват почисти буталото и го постави обратно в спринцовката. Заби иглата в средата на топчето памук и бавно издърпа буталото. Целта беше да се филтрират всякакви нежелани частици от разтвора, но той искаше по този начин желанието на Бертран да се изостри още повече.