Читать «Последният патриот» онлайн - страница 54

— Но Салям е в затвора. Знаят ли това нашите благодетели?

Имамът сви рамене.

— За всеки поглед назад трябва да поглеждаме два пъти към бъдещето. Все ще се намери кой да го замести. Животът продължава.

На Уалид му се искаше да споделя увереността на шейха.

— И все пак мисля, че Салям знае твърде много и представлява опасност за нас. Беше обучен много добре. Историята му ще звучи съвсем правдоподобно.

— Дали, всъщност, е обучен добре? Може би всичко, което знае за занаята, идва от книгите.

— Ще ги отведе до Исламабърг — отбеляза Уалид.

— Където той и други млади мюсюлмани се научиха да стрелят и да се защитават. И какво? Няма нарушение на закона. Повярвай ми, Абдул, следата много бързо ще изстине.

Уалид си взе сладка от подноса и я пъхна в устата си. Когато беше напрегнат, винаги ядеше повече.

— Какви са новините от Париж?

Махмуд Омар отговори, като внимателно подбра думите си. Нямаше смисъл да разстройва Уалид още повече.

— Има прогрес.

— Значи главният ни проблем все още не е разрешен?

Шейхът се усмихна успокоително.

— Убеден съм, че ще бъде разрешен. Забавянето си има и положителна страна. Ал Дин ще си свърши работата в Париж и всичко това ще остане зад гърба ни.

* * *

Когато срещата му с Омар приключи, Абдул Уалид излезе от джамията и се запъти към колата си. Пресичайки улицата, той си повтаряше, че трябва да запази спокойствие. По всяка вероятност както ФБР, така и вашингтонската полиция щяха да му задават въпроси. Мислил си беше да повика някой от адвокатите на ФАИВ да присъства на разпитите, но Омар го разубеди. Щеше да изглежда твърде подозрително.

Трябваше да се свърже със службата и да попита дали не са го търсили от агенциите за сигурност или дали не е идвал някой, без да се представи. Омар му беше казал, че сигурно ще се появят без предупреждение, за да проверят бюрото на Нура, компютъра и другите й вещи.

Уалид седна в колата и взе малката безжична слушалка от поставката за чаши. Докато палеше, измъкна клетъчния си телефон от пластмасовия калъф, закачен на кръста му, и го включи. Омар не обичаше да чува звъна на телефони в джамията. За него това беше лична обида към Аллах. Всъщност единственото нещо, което мразеше повече от тях, бяха кучетата.

По този въпрос двамата бяха на едно мнение. Според Уалид телефоните бяха необходимо зло в съвременния живот, но иначе той споделяше неприязънта на исляма към кучетата. Те бяха нечисти животни и Мохамед правилно бе забранил на мюсюлманите да ги отглеждат като домашни любимци.

Уалид постави слушалката в ухото си, потегли и набра номера на офиса си.

Той не знаеше, че Стив Расмусен беше хакнал телефона на Андрю Салям, който се намираше в хранилището за доказателства в централното управление на вашингтонската полиция, и беше прехвърлил съдържанието му на компютъра си.

След като получи от Расмусен номера на мобилния телефон на Уалид, Озбек можеше да го подслушва с една нова техника за електронно наблюдение, която му позволяваше да включва телефона от разстояние и да активира микрофона му. Той и Расмусен бяха чули целия разговор между Уалид и шейх Омар.