Читать «Последният патриот» онлайн - страница 52

Никълс запарваше чай в кухненското помещение, а Трейси лежеше на канапето. И двамата се стреснаха от трополенето.

— Професоре — каза Харват, като тръшна Бертран на един стол до масата за хранене — намери ми едно въже. На палубата сигурно има такива.

— Веднага — каза Никълс, отдалечи се от печката и изчезна нагоре по стълбите.

Трейси свали краката си на пода и попита:

— Предполагам, че това е нашият букинист?

— Той самият — отвърна Харват.

Трейси го изучи с поглед. Кожата му беше бледа, почти прозрачна и целият беше облян в пот. Непрекъснато облизваше устните си, но те си оставаха напукани и сухи.

— Какво си му направил?

— Нищо. Все още — отговори й Харват. — Мисля, че нашият приятел много си пада по хероина. Нали, Рене?

— Значи е наркоман?

— Френската полиция търсеше него в Гран Пале. Затова те беше толкова страх, нали, Рене?

Търговецът избягваше да погледне Харват в очите.

— Какво стана? — попита Трейси.

Харват придърпа един стол и заговори, приковал поглед в търговеца:

— С Рене тъкмо излизахме от изложбената зала, за да обсъдим сделката, когато човекът, с когото имаше среща в 3:30, се появи и опря пистолет в гърба ми.

Трейси се слиса.

— Явно клиентите на Рене се грижат много за него — продължи Харват. — Във всеки случай, който и да е този мъж, той ни подкара към входната врата, но едни полицаи забелязаха Рене и му извикаха да спре. Мъжът стреля по тях и сега двама от полицаите вероятно са мъртви, а третия е ранен много тежко.

— Как се измъкнахте?

— Нашият приятел Рене реши, че идеята да избяга през един от аварийните изходи е добра и аз се съгласих с него. Един младеж беше достатъчно любезен да ни отстъпи колата си, която оставихме на няколко преки оттук.

— Сигурен ли си, че полицаите не са търсили теб? — попита Трейси.

Харват тъкмо се канеше да й отговори, когато Никълс слезе по стълбите с едно въже.

— Намерих въже.

Харват го взе и се зае да завърже търговеца за стола.

Никълс пребледня, спомняйки си какво бе преживял в хотела.

— Ще го изтезавате ли? — попита той.

— За него ще бъде изтезание — отговори му Харват, — но няма да го докосна и с пръст. Щом бъде готов, мосю Бертран ще ни каже всичко, което ни интересува. Нали, Рене?

Бертран мълчеше.

Харват го претърси и намери, каквото търсеше. В левия му горен джоб имаше голяма сребърна табакера. Харват я отвори и я сложи на масата, така че търговецът да може да я вижда. Знаеше, че стресът от Гран Пале е опънал нервите му до крайност. А сега само на сантиметри от него беше хероинът, за който целият му организъм жадуваше.

Глава 27

Джамията „Ум Ал Кура“

Фолс Чърч, Вирджиния

— Разбира се, че съм ядосан — каза Абдул Уалид, като крачеше из стаята. — Разбрахме се, че трябва да изглежда като убийство и самоубийство. Нура Халифа наистина е мъртва, но Андрю Салям все още е жив!

Шейх Махмуд Омар стана от стола зад богато украсеното си бюро, изработено от дамаска стомана и махна приканващо с ръка към килима в центъра на помещението, където имаше големи копринени възглавници. Подносът за чай бе поставен върху ниска маса, известна като софра.