Читать «Последният патриот» онлайн - страница 43

— Значи разполагате с механизма на Джеферсън? — попита Трейси.

— Да.

Харват бе впечатлен.

— А ключът за подреждането на дисковете е в неговия „Дон Кихот“?

— Да — потвърди Никълс. — Каквато и да е била причината — поверителност на информацията или притеснение да не попадне в ръцете на врага — Джеферсън е закодирал по-голяма част от проучванията си. Всъщност, някои от записките в президентския му дневник, както и повечето от бележките, които откри президентът Рътлидж, и които смята, че са част от изчезналото откровение на Мохамед, са кодирани. До голяма степен бях нает именно заради това.

— За да помогнете на президента да ги дешифрира? — попита Трейси.

Професорът кимна с глава.

— Но защо Джеферсън е оставил кутията, когато се е върнал в Америка? — поинтересува се Харват.

— Защото — отвърна Никълс — тогава не е знаел, че няма да се върне в Париж. Едва бил слязъл от кораба в Америка, когато Джордж Вашингтон му предложил да стане държавен секретар. Конгресът бързо одобрил назначението му и животът на Джеферсън се променил за един миг.

— Могъл е да поиска да му върнат нещата.

— Разбира се, че го е направил. Но през 1789 г. не е могъл просто да звънне по телефона. Всичко трябвало да се организира, а за това било нужно време. Френската революция била в разгара си и преди да успее да поиска нещата си, картузианският манастир бил плячкосан и изгорен от тълпите в Париж.

— Предполагам, че така са изчезнали и вещите, които Джеферсън е оставил там — каза Трейси. — Заедно със скритата кутия.

— И къде се намира сега „Дон Кихот“? — попита Харват. — При французите ли?

— Не. Работниците заподозрели, че полицията ги наблюдава и придумали двете момчета, които после загинали, да предадат останалите неща на посредници. Тъкмо се били разделили, когато се намесили френските власти. Надявали се да хванат двамата работници, които били тарторите, но те успели да се измъкнат. Тогава подгонили момчетата, но вече знаем как е приключило преследването.

Работниците изчезнали, вероятно са се върнали в Северна Африка. Говори се, че французите са намерили част от документите, но не и книгата — навярно защото крадците не са осъзнали важността й и са се съсредоточили върху записките.

Приятел на едно от момчетата дал показания пред службите за сигурност и потвърдил повечето от нещата, които вече се знаели. Една агентка на ЦРУ от американското посолство обядвала със свой френски колега, който й разказал всичко за случая. Французинът решил, че ще й бъде забавно, заради връзката на историята с Джеферсън. Тя докладвала на шефа си, той, от своя страна, уведомил Ленгли и така докладът стигнал до президента, който сподели всичко с мен.

Когато разбрах, че едно от първите издания на „Дон Кихот“, които са голяма рядкост, ще се продава на тазгодишния Международен панаир на антикварните книги в Париж, аз се свързах с търговеца и без да разкривам картите си, го разпитах за произхода на книгата. Той беше малко сдържан, но светът на книгите е пълен с чудаци.