Читать «Последният патриот» онлайн - страница 42

— Почакайте! — възкликна Харват. — Френските служби за сигурност?

— Защо те? — намеси се и Трейси. — Защо не полицията?

— Добър въпрос — отвърна Никълс, отпивайки от питието си. — Заинтересувал ги е собственикът на кутията.

— Томас Джеферсън.

Никълс кимна утвърдително.

— Как са научили? — попита Харват.

— Един антикварен търговец, на когото работниците се опитали да продадат част от документите, се усъмнил и се свързал с френските власти — отговори професорът.

— Как тази кутия с вещи на Джеферсън се е озовала скрита в сграда близо до Люксембургската градина? — попита отново Харват.

Никълс разклати чашата си.

— Освен жилището на Шанз-Елизе Джеферсън държал малък апартамент в манастира на картузианците в Люксембургската градина, където можел да работи и да размишлява на спокойствие. В манастира стриктно спазвали обета за мълчание и очаквали същото от квартирантите си. Това идеално устройвало Джеферсън. През 1798 г. на три пъти разбивали дома му на Шанз-Елизе и дори се наложило да поиска лична охрана.

Трейси разтри слепоочията си с показалците си и попита:

— Какво са търсили крадците?

— Никой не знае със сигурност. Може би е ставало въпрос за дребни кражби, но може да е бил и финансиран от правителството шпионаж. Манастирът е бил много по-сигурен и вероятно Джеферсън се е чувствал спокоен, когато е оставял по-важните документи там.

— Това все пак не обяснява защо френските служби за сигурност са се интересували толкова от кутията, нито защо е била зазидана в някаква сграда — отбеляза Харват.

Никълс се опита да обясни.

— Кутията е принадлежала на третия американски президент и много от документите в нея са били зашифровани. Французите са маниаци на тема кодове. Те никога не успели да разгадаят кодовете на Джеферсън, и когато неочаквано им се отдала възможност да сложат ръка на шифровани лично от него документи, веднага са се възползвали от нея. Проблемът е, че кодовете са били създадени с помощта на оригинално устройство, което Джеферсън изобретил по време на пребиваването си в Париж. Наричал го шифриращо колело.

— Какво представлява тази машина?

— Представете си двадесет и шест дървени диска подобни на понички или кръгли подложки за чаши с отвор в средата, с дебелина 0,6 см и диаметър 10,5 см. Буквите на азбуката били отпечатани произволно отвън по ръбовете им. „Поничките“ били нанизани на метална ос, а двата й края се закрепвали на специална стойка. Така дисковете можели да се въртят свободно, за да се разчете желаното съобщение.

За да дешифрира съобщението, получателят трябвало не само да притежава същия механизъм, но и да знае в какъв ред да наниже дървените дискове върху оста. Без тази информация съобщението не можело да бъде дешифрирано.

— Освен закодираните документи — каза Харват — в кутията е бил и екземплярът на „Дон Кихот“ на Джеферсън, нали?

— Да — отвърна Никълс.

— Какви са били тези документи?

— Доколкото знаем, ранните му бележки за липсващите в Корана текстове. Голяма част от записките в други негови документи, с които разполагаме, са зашифровани и затова сме почти сигурни, че е използвал колелото за тази цел. Но за да разчетем информацията, трябва да знаем в какъв ред са били подредени дисковете.