Читать «Последният патриот» онлайн - страница 41

— Америка цени приятелството на страната ви, ваше височество. Мисля, че са ви информирали неправилно.

Престолонаследникът издаде звуци на неодобрение.

— Източниците ми са абсолютно надеждни. И предупреждението ми, господин президент, е съвсем сериозно. Ако желаете доброто на нашите два народа, ако желаете доброто на Америка и милиард и половина мюсюлмани по света, ще преустановите безплодните си търсения. Загубеното откровение на Мохамед е просто една приказка, нещо като чудовището Лох Нес за ислямския свят.

Чудовище, наистина, помисли си президентът, и щом принцът си беше направил труда да се обади и да му даде такъв „приятелски“ съвет, значи той и Антъни Никълс се приближаваха до целта. И колкото повече се приближаваха, толкова по опасно щеше да става.

Глава 21

ПАРИЖ

Професорът прочисти гърлото си и продължи:

— На 27 октомври 2005 г. във Франция избухнаха най-големите размирици през последните четиридесет години и обхванаха цялата страна. Причината беше смъртта на двама мюсюлмански тийнейджъри от беден жилищен комплекс на изток от Париж. Момчетата помислили, че ги преследва полицията и се опитали да се скрият в един трафопост, където ги убил електрически ток. Размириците продължиха почти три седмици. Подпалени бяха повече от девет хиляди коли, една петдесетгодишна жена с патерици беше полята с бензин и подпалена, стреляха по полицията, по пожарникарите и хората от спасителните отряди.

Докладите за резултатите от вътрешното разследване, проведено от французите, бяха противоречиви. Според тях полицията е била по следите на двама други мъже, които се изплъзнали от проверка за самоличност или се вмъкнали незаконно в някакъв строителен обект. И двете обяснения се разминават с казаното от един приятел на загиналите момчета, който твърдеше, че били обвинени в кражба с взлом и побягнали, защото се страхували от разпита.

— Каква, всъщност, е истината? — попита Харват.

— На практика всичко е истина, но го разбрахме доста по-късно.

— Как така всичко? — попита Харват.

— Имигрантите от Северна Африка във Франция обикновено са мюсюлмани, които работят по строежите ден за ден, както мексиканците в Америка. Работодателите им плащат на ръка и си затварят очите за правото им на пребиваване.

Според информацията, събрана от американското посолство в Париж, двама такива работници от предградието Клиши су Боа, мястото, където започнаха размириците, били наети за обновяването на една сграда недалеч от Люксембургската градина. При къртенето те се натъкнали на странна дървена кутия, скрита зад фалшива стена. Нямали никаква представа какво са открили, но когато успели да я отворят, видели, че в нея има някакви много стари и по всяка вероятност ценни неща. С надеждата да изкарат допълнително малко пари, те я изнесли тайно от сградата и започнали да разпродават съдържанието й на части, за да не привличат излишно внимание. Но не минало много време и френските служби за сигурност се заели с тях.