Читать «Последният патриот» онлайн - страница 44

Съгласи се да сканира и да ми изпрати първите две страници. В полето имаше написана на ръка бележка и почеркът много приличаше на този на Джеферсън. Уговорих си среща с търговеца, за да ми покаже книгата. Но когато се видяхме, той ми каза, че вече е решил да продаде книгата на друг. Не можах да го убедя да ми я даде по никакъв начин. Някой му предложил много повече пари за нея. Президентът не можеше да намери такава сума, поне не веднага.

Харват повдигна вежди:

— Президентът се затруднява да намери пари?

— Това не е операция на правителството. Всичко се финансира от собствения му джоб.

Помолих търговеца да изчака до края на работния ден, преди да сключи сделката с другия купувач. Съгласи се да чака до три часа следобед. Тъкмо си тръгвах след срещата с него, когато се разминахме с вас и избухна бомбата.

— Когато ви видяхме, излизахте от една книжарница. Там ли работи търговецът?

— Не, отзад има едно малко кафене. Искаше да се срещнем на неутрален терен. Много е предпазлив.

Така и трябва, помисли си Харват. Ти също трябва да внимаваш. Над главата на Никълс беше надвиснала опасност.

— Имате ли представа кой е вашият конкурент? — попита той.

— Това е първото издание на „Дон Кихот“, с всички първоначални грешки, които Сервантес лично е коригирал за следващото издание. Може да бъде всеки библиофил или любител на историята на литературата.

— А може и да са хората, които се опитват да ви убият — каза Харват и погледна към Трейси. — Мисля, че трябва да разберем това.

Глава 22

ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ЦРУ

ЛЕНГЛИ, ВИРДЖИНИЯ

— Сигурен си, че това е целият списък? — попита Айдън Озбек. Двамата със Стив Расмусен влязоха в кабинета му и той му даде знак да затвори вратата.

Расмусен я затвори и се отпусна на канапето с три папки и бележник в ръце.

— Лично Селек ми го даде — каза той, пресегна се и взе дървения пъзел от бюрото на Озбек.

Озбек си наля чаша кафе и се зае с разпечатката.

— Бързо се е справил, нали?

— Аз го предпочитам без мляко — каза Расмусен, след като колегата му пропусна да му предложи кафе.

Без да вдига очи от списъка, Озбек наля кафе в една чаша и я постави на масичката.

Расмусен вдигна чашата.

— Оз, ако притежаваше малък автопарк за рента-кар, щеше да знаеш къде са колите ти всеки ден от годината. Селек се справи толкова бързо, защото в „Трансепт“ са ангажирани шепа хора.

— Значи е сигурен за всички тези агенти? — попита Озбек и седна.

— Не бих казал — отвърна Расмусен. — Налага се да разпитаме всеки един от тях. По дяволите, ще трябва да разпитаме дори и инструкторите от „Трансепт“. Ще трябва да говорим с всеки, който е бил в същото помещение, когато е била произнесена думата „Трансепт“.

— Какво ще кажеш за този тук?

— Кой по-точно? — попита Расмусен, като остави пъзела и се наведе през масата, за да види какво гледа Озбек.

— Матю Дод. Статус: ЗПА/ТНН.

— И аз попитах същото Селек. Загинал при акция. Тялото не е намерено.