Читать «Последният патриот» онлайн - страница 45

Озбек сбърчи чело.

— Щом тялото не е намерено, защо тогава не са отбелязали, че е изчезнал по време на акция?

— Заради модерната технология, ето защо. Преди шест години е работил в пограничната Северозападна провинция на Пакистан и е поискал провеждането на въздушен удар. Или е бил твърде близо до целта, или е объркал координатите. Във всеки случай ракетата паднала точно на мястото, където се е намирал и е бил убит. От Агенцията изпратили безпилотен разузнавателен самолет и разгледали всичко. Самолетът кръжал цяла нощ, но следи от оцелели не са били открити. Никакви инфрачервени лъчи, нищо. Въпреки че областта е отдалечена и опасна, на следващата пролет изпратили екип, но открили само един кратер там, където паднала ракетата. Ето защо пише, че е загинал при акция и тялото не е намерено.

— Искаш да кажеш, че двигателят на една от отлично работещите коли в автопарка на Агенцията внезапно се е развалил?

Расмусен знаеше накъде бие Озбек.

— Прав си, не звучи много убедително.

— И двамата сме подавали сигнали за въздушни удари — каза Озбек. — Аз обикновено задавам точните координати.

— Съгласен съм с теб — отвърна Расмусен, извади едно досие и го подаде на колегата си. — Ето защо мисля, че ще искаш да видиш това. В папката има всичко за инцидента, в нея са и резултатите от разследването.

Озбек взе папката и се зачете. Когато свърши, той я затвори и я върна на колегата си.

— Как така нашият отдел няма досие за този човек?

Расмусен повдигна ръце.

— Доколкото това засяга Агенцията, той е мъртъв. Селек каза, че ако искаме, може да ни даде материала, заснет от безпилотния самолет, за да го видим. Очевидно заснетото е доста убедително.

Озбек поклати глава.

— Дай да му погледна досието.

Расмусен му подаде папката.

Първото нещо, което видя, беше служебната снимка на Матю Дод.

— Определено има вид на счетоводител — отбеляза Озбек.

— И без съмнение може да се вмъкне навсякъде незабелязан — добави Расмусен.

— Какво се крие под номер три? — попита Озбек, след като приключи с досието на Дод и посочи последната папка.

— Чичото на Нура Халифа, д-р Марван Халифа — отговори Расмусен, като му подаде папката. — Натурализиран американец от йордански произход, основател на програмата за докторска степен по ислямистика в Джорджтаунския университет и един от най-изтъкнатите експерти по история на Корана. Освен това преподава във факултета по арабски езици на университета, Центъра за съвременна арабистика, Центъра за мюсюлманско-християнско разбирателство на принц Ал Уалид бин Талал и факултета по история, теология и държавно управление.

— Впечатляваща биография.

— И още как.

— Къде е той сега? — попита Озбек, прелиствайки документите в папката.

— Отговорът на този въпрос може и да не е това, което ни се иска да чуем.

Озбек вдигна очи от досието.

— Защо?

— Д-р Халифа работи по един проект за Йеменския институт за опазване на паметниците на културата. Само че не в Йемен, а в Рим, в Италианския държавен архив.

— Е, поне знаем къде е.

Расмусен вдигна ръка.

— Преди пет дни там е имало пожар.

— Халифа е мъртъв?