Читать «Последният патриот» онлайн - страница 25

След като факлата пламна, той я пъхна в контейнера и подпали хартиите. След няколко минути помещението се изпълни с плътен сив дим. Няколко секунди по-късно пожарната аларма на хотела се задейства.

Останаха на разтоварната площадка колкото може по-дълго. Когато стана съвсем трудно да се диша, Харват отвори вратата и излязоха на Рю Кристин.

Чули алармата, от съседните магазини и офиси вече излизаха хора, за да видят какво става. Трейси хвана Никълс за ръката, тръгна наляво и се отдалечи от хотела по Рю де Гран Огюстен. Харват мина на отсрещната страна на улицата и изчака, за да се убеди, че никой не ги следи.

Срещнаха се на ъгъла и бързо поеха към площад „Сен Мишел“. Там се смесиха с тълпите туристи, задръстили тесните улички в съседство с Рю Сен Северен.

Харват нареди на Трейси и Никълс да продължават да вървят напред. През следващите двадесет минути той самият се върна на два пъти назад, и когато се убеди, че никой не ги следи, купи една карта за международни разговори и потърси телефон.

Трябваше да се махнат от улицата възможно най-скоро. Харват нямаше желание да се връща в хотела си, а да се регистрират в нов беше твърде рисковано. Трябваше им някое безопасно място; място, където никой нямаше да знае кои са и защо са там.

Тази анонимност можеше да им осигури само един човек, на когото той вярваше достатъчно, за да му се обади.

Глава 14

— Порт дьо ла Турнел — чу се глас от другия край на телефонната линия — долния кей, срещу остров Сен Луи. Рон Паркър беше директор на оперативния отдел в една частна разузнавателна организация, известна като „Саргасо Интелиджънс Програм“. Неин председател и основател беше Тимоти Фини, бивш шампион по шутфайтинг на Тихоокеанската лига, който успешно се занимаваше и с хотелиерство. Харват ги познаваше отдавна и неведнъж им беше поверявал живота си. Освен това те гледаха кавказката му овчарка Булит, която им беше оставил, когато преди шест месеца с Трейси решиха да заминат в чужбина.

„Саргасо“ беше една от няколкото свръхсекретни програми, която Фини ръководеше задкулисно от частния си петзвезден хотел в курорта „Елк Маунтийн“ до Телурид, Колорадо. Подобно на множеството частни военни компании, които подпомагаха американските въоръжени сили в различни горещи точки по света, Фини се бе заел да върши същото, само че в областта на разузнаването. От години се опитваше да убеди Харват да дойде да работи при него.

Предложението беше изкушаващо. Списъкът с елитни клиенти на „Саргасо“ беше като каталога „Кой кой е“ в американското разузнаване. В „Саргасо“ не само събираха и анализираха сведения, те подготвяха агенти, изпращаха оперативни работници на терен и провеждаха операции по целия свят. Разполагаха с първокласен екип, ръководен от двама патриоти, които поставяха любовта си към родината над печалбите и се радваха на успех, който едва ли се бяха надявали да постигнат някога.