Читать «Последният патриот» онлайн - страница 26
Брад Тор
Ключът към успеха им беше, че осигуряваха на хората си всички тактически и оперативни преимущества, необходими за да си свършат работата. За тази цел „Саргасо“ имаха верига от конспиративни квартири по целия свят, включително и в Париж.
— Знам, че искаш да се махнеш от Сен Жермен — каза Паркър — но това е най-доброто, което можем да ти предложим.
Харват запамети останалата информация, благодари на приятеля си и затвори телефона.
Петнадесет минути по-късно той, Трейси и Никълс стигнаха до брега на Сена и видяха конспиративната квартира на „Саргасо“. Думата на френски беше
Харват набра кода на таблото в една ниша близо до рубката и ключалката се отвори със свистене. Вратата беше много тежка и предположи, че е бронирана. Почука на един от прозорците при влизането си и забеляза, че не са използвани обикновени стъкла, а плоскости от лексан — непробиваема от куршуми пластмаса. Фини и Паркър бяха свършили отлична работа с обезопасяването на баржата.
Няколко стъпала по-надолу имаше кухня, три самостоятелни каюти, всяка с отделна баня, и голямо помещение, оформено като всекидневна с кът за хранене. Харват се извини и отиде в главната рубка при кърмата.
Затвори вратата и се приближи до една вградена библиотека. Прокара два пръста по горната й част, намери скрит бутон и го натисна. Част от библиотеката се отмести и зад нея се откри тайник. Вътре имаше херметическа пластмасова кутия. Взе я и я постави на леглото.
В кутията намери зареден 45-калибров пистолет „Таурус“ 24/7 със заглушител и два резервни пълнителя. Имаше и неголям кафеникав плик с десет хиляди евро в банкноти. Програмата „Саргасо“ беше подготвена за всякакви случаи.
Той прибра нещата в джобовете си и върна кутията там, откъдето я беше извадил. Включи лаптопа в каютата и изпрати кодирано съобщение на Фини и Паркър, за да ги уведоми, че са стигнали невредими до баржата, след което се присъедини към Трейси и Никълс във всекидневната.
Никълс седеше на канапето, притискайки с едната си ръка торбичка лед към челюстта си, а в другата държеше чаша скоч от добре зареденото барче на борда. Трейси беше при лакирания кухненски плот и държеше оранжево шишенце с хапчета.
Харват отиде при нея в кухненското помещение и тихо попита:
— Какво е това? Добре ли си?
— Ще се оправя — отвърна тя и обви с ръка шишенцето с болкоуспокояващи. — За главоболието са.
Изтърси две таблетки в шепата си и ги пъхна в устата си.
— Извинявай — каза тя и леко побутна Харват, за да отиде до хладилника.
Отвори го и извади малка бутилка минерална вода „Евиан“, развинти капачката и отпи голяма глътка.
— Откога взимаш тези таблетки? — попита той.