Читать «Последният патриот» онлайн - страница 27

— Не се безпокой — отвърна Трейси, мина покрай него и се отправи към всекидневната. — Ще се оправя, наистина.

Непрекъснато получаваше пристъпи на главоболие, още откакто излезе от болницата, но не бяха така силни, а и при Трейси прагът на издръжливост на болка беше много висок. Опаковката беше наполовина празна и той се запита откога ли крие колко много я боли.

Но за това щяха да говорят по-късно. Сега трябваше да се съсредоточи върху Никълс. Взе си бутилка „Евиан“ и се настани до Трейси на малкото канапе срещу човека, когото се бяха опитали да взривят и да застрелят със снайпер в рамките на един ден. Тъй като вече бяха обяснили на професора кои са, не беше необходимо да се представят официално.

— И така, г-н Никълс — започна Харват, — да поговорим върху какво работите с президента и защо някой толкова иска да ви види мъртъв.

— Дълга история.

Харват го фиксира с поглед.

— Направете я по-кратка.

Глава 15

— Защо не ни кажете първо как се запознахте с президента? — предложи Харват.

Никълс знаеше, че няма друг избор, освен да се подчини. Върна се мислено назад към онази вечер, когато го извикаха в Белия дом, за да се срещне с президента.

— Президентът каза, че е чел някои от книгите ми и ме е избрал, защото познавам много добре историята на Томас Джеферсън.

— За какво ви е избрал?

— Да работя като негов архивист и да му помогна да подреди книжата си и други неща за президентската библиотека.

— Това не е ли работа на служителите от Националния архив? — попита Трейси.

— Така е, но повечето президенти възлагат на сътрудниците си или на външен човек да прегледат материалите, преди да ги изпратят в Националния архив. Това ми даде възможност да влизам и да излизам от Белия дом, без да будя подозрение.

— Подозрение за какво? — попита Харват.

Никълс пое дълбоко дъх.

— След 11 септември президентът се опитваше да утеши скърбящата нация, но той самият също се нуждаел от утеха. Което е по-важно, както ми обясни, имал нужда от нещо, на което да се опре. И го намерил в дневника, който Томас Джеферсън е водил, докато е бил в Белия дом. Дотогава президентът Рътлидж смятал, че радикалният ислям е враг, срещу когото никой американски президент не се е изправял преди, но грешал.

При тези думи на Харват нещо му просветна:

— Защото Томас Джеферсън е първият американски президент, започнал война срещу радикалния ислям.

Никълс кимна.

— Традицията президентът да води личен дневник започва от времето на Джордж Вашингтон и е известна само на американските президенти и личните им камериери. След 11 септември Рътлидж се зачел в дневниците на своите предшественици, за да потърси в тях някаква опора и така попаднал на конфронтацията между Джеферсън и исляма. Джеферсън бил убеден, че един ден ислямът отново ще бъде проблем и ще представлява още по-голяма заплаха за Америка. Президентът бил завладян от темата и се заел да изучи всичко, каквото може по въпроса.

Харват беше поразен от прозорливостта на Джеферсън.

— Именно когато преглеждал дневника на Джеферсън, Рътлидж се натъкнал на нещо странно — каза Никълс.