Читать «Последният патриот» онлайн - страница 23

Харват погледна към Трейси с усмивка и после обратно към Никълс.

— Шегувате се.

Никълс поклати глава.

— И как би могъл един професор по история да се бори против тероризма?

Никълс тъкмо щеше да отговори, когато прозорецът на хотелската му стая се пръсна с трясък на хиляди парчета.

Глава 12

Хората на Дод отново бяха действали прибързано. Единствената им задача беше да държат Никълс под око, докато пристигне убиецът. А те стреляха по него в хотелската му стая от отсрещната страна на улицата.

Видели очертанията на три фигури през завесите, помислили, че е дошла френската полиция и решили да действат. Ако Никълс се беше пречупил и им беше казал, каквото знаеше, нямаше да има спасение. Решението им беше необмислено, стана дори още по-лошо от атентата с колата-бомба, но Дод съзнаваше, че не са имали голям избор. Това все пак не означаваше, че положението му харесва. Сега трябваше да разчисти всичко и да бъде абсолютно сигурен, че Никълс е мъртъв.

Доколкото хората на Дод можеха да кажат, никой от хората в хотелската стая не беше оцелял. Той нареди на един от тях да наблюдава хотела, докато другите изтрият отпечатъците от апартамента, който бяха използвали като наблюдателен пункт. На френската полиция нямаше да й отнеме много време да разбере откъде са стреляли и той искаше да се махнат, преди да са дошли екипите.

Дод пресече улицата и влезе във фоайето на хотел „Обюсон“. Всичко изглеждаше нормално. Персоналът като че ли не беше разбрал какво се беше случило горе само преди няколко минути. Той продължи право към асансьора.

Докато пътуваше нагоре, измъкна от кобура на кръста си 45-калибров пистолет „Хеклър и Кох“. От джоба на якето си извади заглушител „Гемтек“ и го завинти на цевта.

Когато вратата на асансьора се отвори, Дод пъхна под якето ръката си, с която държеше пистолета, и излезе в коридора. Ако беше с изваден пистолет и готов за стрелба, сигурно щеше да улучи смътоносно фигурата, която изчезна по стълбището в другия край на коридора. Дод се втурна към стълбите, блъсна металната огнеупорна врата и с тропот се понесе надолу, като прескачаше по три-четири стъпала наведнъж.

Когато стигна до приземния етаж, скри отново пистолета под якето си и влезе във фоайето. Огледа се внимателно за Никълс, но той не беше там.

Пресече фоайето и стигна до стълбището в другия край, отвори вратата, но и там нямаше никой. Възможно ли беше това?

Осъзна, че предположенията му са били погрешни. Когото и да беше видял, той не беше тръгнал надолу, а нагоре. Но какво имаше там? Само наклонения покрив на хотела.

Този път се втурна нагоре по стълбището и си помисли дали да не спре на третия етаж и да погледне в стаята на Никълс. Може би той все още беше там? Едва ли. Дод не вярваше в съвпадения. Беше сигурен, че човекът, когото видя да изчезва към стълбището, е Никълс.

Продължи нагоре и с всяка крачка набираше скорост — тялото му беше в изключително добра форма. На последния етаж извади пистолета си, отвори вратата и бързо се вмъкна в коридора. Там нямаше никой.