Читать «Последният патриот» онлайн - страница 24

Намери вратата, която водеше към покрива, но тя беше заключена. Никълс можеше да мине през нея, единствено ако имаше ключ, но според Дод това беше малко вероятно.

Отново заслиза по стълбите, като проверяваше всеки коридор за човека, когото преследваше. Накрая стигна до третия етаж, където беше стаята на Никълс.

Навсякъде се виждаха стъкла от счупения прозорец. Парчета от строшена лампа се търкаляха по пода в банята, в умивалника имаше кръв, но това беше всичко. Който и да е бил в тази стая, той си беше отишъл и бе отвел Никълс със себе си.

Дод се зае да претърси стаята, но го прекъсна внезапния вой на алармата.

Глава 13

Харват беше действал бързо. Първият му инстинкт беше да грабне Трейси и Никълс и да се махнат от хотела по най-бързия начин, но знаеше, че това би било глупост. Куршумите бяха изстреляни от оръжие със заглушител, най-вероятно от сградата или покрива й от отсрещната страна на улицата.

Тънките завеси в хотелската стая бяха спуснати и стрелецът едва ли бе видял ясно какво става вътре. Въпреки това беше стрелял. При това неведнъж. Които и да бяха тези хора, те явно искаха да са сигурни, че са ликвидирали Никълс, както и онези, които са с него.

Първо бомбата в колата, а сега стрелбата. Някой упорито се опитваше да убие Антъни Никълс и на Харват му се искаше да знае защо. Но преди това трябваше да намерят някое безопасно място.

Стрелецът вероятно вече си беше прибрал нещата и беше офейкал, но Харват трябваше да се ръководи от мисълта, че все още са в опасност. Фактът, че не беше въоръжен, още повече усложняваше положението. Можеше да разчита единствено на Трейси, но тя също нямаше оръжие. За щастие, никой от тях не беше ранен. Би могло да бъде и по-лошо, далеч по-лошо.

Подминаха асансьора и се затичаха към стълбището, което беше по-близо до стаята на Никълс. Харват реши, е не е разумно да се появява във фоайето. Който и да беше стрелял, вероятно беше оставил някой от хората си на пост там. Слязоха по стълбите и сетне тръгнаха по коридора на втория етаж. Там имаше табелки със стрелки, сочещи към конферентната зала, и те се отправиха натам.

Върху П-образната маса в залата, подготвена за следобедно заседание, се виждаха купчинки листове с логото на хотел „Обюсон“, химикалки и кани с вода. В дъното на помещението имаше знак с надпис Sortie de secours — авариен изход.

От вратата се излизаше на тясно стълбище, което водеше към служебните помещения във вътрешността на хотела. Слязоха по стъпалата и бързо прекосиха сутерена. Никой не проговори през цялото време.

Малък служебен асансьор ги отведе до площадката за разтоварване в южния край на сградата. Това беше най-отдалечената точка от централния вход на хотела, до която можеха да стигнат, без да излязат навън.

Близо до вратата Харват видя няколко стола и фасове от цигари по земята. Върху контролното устройство за електронните пропуски имаше картончета с кибрит от бара на хотела. Сигурно тук е пушалнята за служителите, каза си той.

Огледа внимателно товарната рампа и се сети как могат да прикрият бягството си. Домъкна един голям метален контейнер за отпадъци, пълен с вестници и други хартии и го остави в средата на помещението. Хвърли вътре няколко намаслени парцала, които намери в ъгъла. Уви последния парцал около дръжката на една метла, подхвърли на Трейси един кибрит и протегна към нея импровизираната си факла, за да я запали.