Читать «Последният патриот» онлайн - страница 22

Никълс се стресна и започна са се мята, като се опитваше да извърне глава и да види какво прави Трейси зад гърба му.

— Не, не, не. Моля ви, не ме наранявайте — извика той. — Работя за Белия дом.

Човекът сведе очи от срам за признанието си и Харват даде на Трейси знак с ръка да не му запушва устата.

— Искате да кажете, че работите частно за президента.

Никълс го погледна, но не каза нищо.

— В портфейла ви имаше картичка с номера на гласовата му поща.

— Откъде знаете?

— Знам — отвърна Харват — защото малцина имат този номер и аз съм един от тях.

— Работите за президента? — попита Никълс.

— Работех. Вече не.

— Тогава за какво е всичко това?

— Вие ще ми кажете.

— Не мога — отвърна Никълс.

— Тогава ще кажете на френската полиция.

— И на тях не мога да кажа.

Харват изду бузи, после бавно изпусна въздух:

— В такъв случай здравата сте загазили.

Умът на Никълс работеше на бързи обороти в търсене на изход от трудното положение.

— Обадете се на президента — каза той. — Той ще поръчителства за мен. И ще ви каже да ме пуснете.

— Не се съмнявам — подсмихна се Харват. — Само че аз и приятелката ми винаги се стараем да се подсигурим. Ще трябва да обясните на французите, че не сме знаели нищо за бомбата.

— Ако ме пуснете — каза умолително Никълс — президентът ще ви помогне. Можете да ми вярвате.

— Сигурен съм, че можем да ви вярваме — каза Харват, като се вгледа изпитателно в лицето му и разбра, че човекът е искрен. — Но не знам дали мога да вярвам на президента.

— Значи ще ме предадете на френската полиция, само за да се спасите?

— Нека да помисля — отвърна Харват и се замисли. — Да, ще го направим. — Обърна се към Трейси. — Край на разговорите с този приятел. Дай ми телефона. Предпочитам да рискувам с френската полиция. Освен това нямаме какво да крием.

— Правите голяма грешка — умолително каза Никълс.

— Съжалявам, професоре — Харват започна да набира номера. — Дадох ви шанс.

Никълс опита друга тактика. Спомни си как президентът му беше дал номера си и му беше казал, че ще направи голяма услуга на народа си. Накрая му хрумна нещо. Погледна към Харват и каза:

— Щом сте бил толкова близко до президента, че да ви даде този номер, значи сте човек, на когото е имал доверие, и който силно обича родината си.

— Все още е така — отвърна Харват и превключи на френски, като говореше на някого по телефона.

Никълс изпадна в паника. Ако го предадяха на френските власти, това щеше да е краят. Трябваше да избира — или да разкаже всичко на човека пред него, или да го запази за френската полиция, която щеше доста да се заинтересува. Молеше се на бога решението му да е правилно.

— Спрете. Ще ви кажа всичко. Само затворете телефона.

— Давам ви пет минути — каза Харват, затвори безжичния телефон и погледна към Никълс. — Надявам се да си струва.

Никълс почака да разхлабят шнуровете, с които беше вързан, но тъй като това не стана, заговори:

— Президентът ме нае, за да разоблича радикалния ислям.