Читать «Последният патриот» онлайн - страница 143

ГЛАВА 79

Пол Гилбъртсън беше едър мъж на около седемдесет години, подобен на дядо Коледа, с голяма брада и очила, които бяха окачени на врата му с шнур. Ръцете му бяха груби, а пръстите му приличаха на дебели парчета въже. От колана му висеше Ледърманов комплект в найлонов калъф. Работеше в Монтичело като музеен лектор.

Той взе листа с архитектурните скици от Никълс и си сложи очилата. Докато ги разглеждаше, издаваше особен съскащ звук с езика си. След като погледна листа от опаката му страна, Гилбъртсън каза:

— Дори и без да знам какво означават кодираните думи, това нещо несъмнено е дошло от ръцете на Джеферсън. Стилът на Паладио се долавя навсякъде. — И след това продължи да издава звуци с езика си.

Харват погледна Фъргюсън.

— Кой е Паладио?

— Андрея Паладио е архитект от Ренесанса. Джеферсън е бил напълно самоук в архитектурата и четирите трактата на Паладио са били негови настолни книги.

Няколко минути по-късно, като че ли воден от рисунките, Гилбъртсън се отдалечи. Останалите от групата бързо го последваха.

Влязоха в трапезарията, наблюдавайки Гилбъртсън, който изучаваше дограмата и дървените декорации около вратите и прозорците.

Междувременно Харват откри една остроумна въртяща се врата за сервиране. На пръв поглед беше съвсем обикновена, но беше без панти. Вместо това по средата имаше въртяща се ос, прикрепена към долната и горната част на вратата. Храната очевидно можеше да бъде поставена на рафтовете откъм гърба на вратата и след това тя да бъде завъртяна, така че чиниите да се озоват в трапезарията, без да се налага някой да я внася.

Харват тъкмо върна вратата в първоначалното й положение, когато Гилбъртсън каза:

— Тази схема не е на врата, прозорец или дървен орнамент.

— А тогава на какво е? — попита Никълс.

Музейният лектор се отдалечи от прозореца и тръгна към близката стена.

— Примерно на нещо такова — отговори той.

— На камина? — намеси се Харват.

Мъжът кимна.

— Мисля, че това е скица на камина.

Никълс го погледна.

— Сигурен ли сте?

— За да бъда напълно сигурен — отвърна той, — ми трябва целия чертеж, а не само част от него. Но в такъв случай, всеки би могъл да каже какво е нарисувано на него.

— Защо смятате, че това е камина? — попита Харват.

— Това са скици на много особени сегменти, които изискват сложни сглобки — отговори Гилбъртсън и даде знак на Харват да го последва. Сетне посочи с ръка. — Всъщност те ми напомниха ето за тази камина?

— Защо? — попита Харват.

— Вижте — каза лекторът и дръпна една дървена плоскост над камината, откривайки находчиво скрита ниша. Вътре имаше въже и макара.

— Какво е това? — каза Скот.

Гилбъртсън се усмихна.

— Това е кухненски асансьор за вино. Всъщност има два такива от двете страни на камината. Джеферсън ги е проектирал сам. Точно под нас е винарната. Когато е трябвало още вино, един роб в избата е слагал бутилка в кутията и я е изпращал нагоре.

— Значи според вас тези рисунки представляват кухненски асансьор за камина?

— Струва ми се, че тук има нещо като приспособление за окачване на въже и макара, подобно на това в тази камина, но ми е трудно да кажа при една толкова частична скица — отбеляза лекторът. — Ако трябва да гадая, бих казал, че това е напречен разрез на камина, която има някакво второ предназначение.