Читать «Последният патриот» онлайн - страница 141

ГЛАВА 78

Въпреки че Специалната военноморска част, в която беше служил Харват, беше базирана във Вирджиния, той никога не беше ходил в Монтичело. Като дете го беше виждал на гърба на монетите от пет цента и банкнотите от два долара, които бяха в обръщение до средата на седемдесетте. Това имение беше важна част от американската история и Харват винаги беше съжалявал, че не е имал шанса да го посети.

Някога плантация от пет хиляди акра върху възвишение в покрайнините на град Шарлътсвил, Монтичело означаваше малка планина в превод от италиански. Проектирана изцяло от Томас Джеферсън, внушителната къща беше единственият частен дом в Съединените щати, признат за паметник на световното историческо наследство.

Сюзън Фъргюсън се беше обадила предварително на охраната, за да бъдат допуснати веднага до главната сграда.

Харват паркира максимално близо до нея и всички скочиха от колата. Под североизточния портик те за първи път зърнаха Големия часовник. Той беше монтиран над един полукръгъл френски прозорец.

Докато вървяха Фъргюсън обясни, че часовникът има две лица, това отвън показвало само часа, а другото във вестибюла — часовете, минутите и секундите. Онова, което пропусна да спомене, обаче, беше, че часовникът се намира на пет метра височина.

Вниманието на Харват беше привлечено от стрелката на часовете. Върхът й имаше формата на сърце, а обратният й край — на полумесец. Не можеше да бъде сигурен дали това има нещо общо с исляма, но все пак тази особеност се набиваше на очи. Погледна към Никълс и видя, че професорът също е забелязал полумесеца.

— Ще ни трябва стълба — каза Харват, докато Никълс изучаваше часовника.

— Господин Джеферсън се е погрижил за това — каза Фъргюсън, след което извади връзка ключове от джоба си и отключи френските врати.

Внушителният вестибюл беше на два етажа, с балкон, опасващ цялото вътрешно пространство. Подът беше боядисан в тревисто зелено, а интериорът напомняше за музей с неговите карти, еленови рога, картини, скелети, бюстове, вкаменелости и животински кожи, артефакти от бита на северноамериканските индианци и разни други предмети, които Джеферсън беше харесвал.

Когато цялата група влезе, всички вдигнаха глави към вътрешното лице на Големия часовник, който беше монтиран в дървена кутия. Циферблатът му беше черен, а стрелките, цифрите и орнаментите — месингово златни. Върху него беше стъпил класически фронтон, а зад него имаше фриз подобен на този от рисунката на Никълс.

Система от подобни на гюлета тежести висяха на въжета и се движеха нагоре и надолу през дупки в дъното на часовника, измервайки точно времето, включително дните на седмицата, които бяха означени върху малки табелки, прикрепени към тежестите откъм южната страна на вестибюла.

В ъгъла отдясно Харват видя дървена стълба, която стигаше почти до тавана.

— Часовникът трябва да бъде навиван със специален ключ веднъж в седмицата — каза Фъргюсън. — Ние все още го правим по същия начин, но обикновено не използваме тази стълба, която е експонат.