Читать «Последният патриот» онлайн - страница 145

Докато пътуваха, Никълс ги запозна с онова, което знаеше за някогашната плантация.

— Джеферсън е наричал Поплар Форест „моят най-ценен имот“ и е започнал да строи къщата през 1806 г., скоро след Първата берберска война. Тя е била неговото убежище, където е можел да се отдаде на любимите си занимания — размисъл, проучвания, четене. В салона, който е бил и негов кабинет, е имало шестстотин книги на различни езици на автори като Езоп, Омир, Платон, Вергилий, Шекспир и Молиер.

Къщата в Поплар Форест се смята за връх на архитектурния гений на Джеферсън. Опирайки се на принципите на Андрея Паладио, той построил тухлена постройка във формата на съвършен равностенен октагон, в който прозира неговата страст към математиката. Вътре къщата е била разделена на четири осмоъгълни стаи, обграждащи централна трапезария, която е била съвършен куб.

С тройните си прозорци, стигащи от пода до тавана, и със светлия си отвор на покрива, всяко кътче на къщата е било залято от светлина. И макар идеята на Джеферсън да е била да създаде обикновен провинциален дом, цялата къща, в това число и кухнята й, е по-скоро произведение на изкуството.

Обстоятелството, че имението Поплар Форест беше затворено в понеделник, нямаше да спре Харват да намери начин да влезе вътре, но Сюзън Фъргюсън вече се беше обадила на директора на музея Джонатан Мос, който се съгласи да дойде от Роанок и да ги посрещне там.

Завивайки вдясно по Бейтман Бридж Роуд на входа на Поплар Форест, Харват потегли по дълга алея и след около километър и половина спряха пред къщата. Тяхната кола беше единствената там.

— Изглежда, че пристигнахме първи — каза Никълс. — Дали да не огледаме наоколо?

Тримата мъже слязоха от спортния автомобил и тръгнаха да се поразходят. Докато заобикаляха главната сграда и наскоро реконструираното сервизно крило, професорът сподели с тях още някои допълнителни подробности, които знаеше за Поплар Форест. По-специално, описа им как имотът бързо се рушал до 1983 г., когато една организация с нестопанска цел го закупила заедно с прилежащите петстотин акра земя. През следващите двайсет и пет години тя усърдно проучила и възстановила имението в неговия първоначален вид.

След петнайсетминутна обиколка те чуха да се затваря вратата на кола. Директорът на Поплар Форест бе пристигнал. Следван от Никълс и Озбек, Харват се обърна и тръгна към мястото, където бяха паркирали.

Джонатан Мос бе най-мършавият човек, когото Харват беше виждал. Висок около метър и осемдесет, с тъмна коса и изпъкнала Адамова ябълка, мъжът беше на около петдесет години и напомни на Харват за героя на Уошингтън Ървинг Ичабод Крейн.

Мос взе няколко пакета с документи от багажника на колата си, затвори капака и тръгна към северния портик, където Антъни Никълс го представи на придружителите си. След като се ръкуваха, Мос подаде по един пакет с информация за Поплар Форест на всеки от посетителите.

— Надявам се, че пътуването ви няма да се окаже загуба на време — каза той и ги поведе към чамовата входа врата, лакирана по такъв начин, че да имитира цвета и структурата на махагона, от който е била изработена по времето на Джеферсън. — Обяснили са ви, че къщата е била унищожена от пожар в началото на 19 в. Ние направихме чудесна реставрация, но не знам доколко това ще ви е от помощ. Всички дървени орнаменти, в това число и дървената облицовка на камините, са изгорели при пожара.