Читать «Последният патриот» онлайн - страница 144

— Като стана дума за това — намеси се Никълс, — когато дойдохме тук, вие не се насочихте направо към камината. Преди това разгледахте вратите, прозорците и тавана. Защо?

Гилбъртсън вдигна документа.

— Фризът, който Джеферсън е нарисувал тук, прилича на фриза в коринтския храм на Антоний и Фаустина в Рим. Сюзън е била права да ви заведе първо във вестибюла. Но ето този малък детайл в дъното на страницата ме накара да си спомня за тази стая. Вижте фриза под тавана — продължи той, вдигайки ръка. — Джеферсън е използвал розетки и така наречената букрания или волски черепи.

Всички вдигнаха глава.

Харват първи погледна отново надолу към рисунката.

— Но този фриз е различен от рисунката. На нея е изобразено женско лице.

— А какво има до лицето?

Харват се вгледа по-отблизо.

— Лози?

— Цветя — поправи го Гилбъртсън. — Това е характерно за букраниума като орнамент. Волски черепи, украсени с цветни венци, са били често срещан мотив в римските олтари. Те са станали отново популярни в сградите от Ренесанса.

— Джеферсън използвал ли е някъде другаде букрания в Монтичело?

— Да. В неговата спалня и в салона — отвърна Гилбъртсън, — но не и с женски лица. Единственото място, където се появяват подобни лица, са на фриза в северозападната галерия. Той е бил направен по модел на фриза в римските бани на Диоклециан.

— Може ли да видя рисунката отново? — попита Сюзън Фъргюсън.

Гилбъртсън й подаде листа.

Никълс се канеше да каже нещо, когато забеляза напрегнатото лице на колежката си, която се взираше в документа.

— Възможно е в Монтичело да е имало такъв орнамент — заяви Гилбъртсън, — но аз не знам за него. Може би е добре да поговорите с библиотекарите, които съхраняват архивите и писмата на Джеферсън. Ако те бъдат проучени внимателно…

В този момент Фъргюсън изведнъж го прекъсна.

— Не, Пол. Ти си прав. Този архитектурен мотив не е бил проектиран за Монтичело.

Лекторът се изненада от увереността на колежката си.

— Така ли?

— Да, Джеферсън го е нарисувал за другата си плантация — Поплар Форест.

— Откъде знаеш?

— Няколко от фризовете и корнизите там са били направени по модел на древния фриз от римските бани на Диоклециан. На тях има човешки лица разделени от групи от по три малки колони, но на Джеферсън му хрумнала странната идея да включи и няколко волски черепа.

— А камините? — попита Харват.

— В Поплар Форест те са петнайсет — отбеляза Фъргюсън.

Харват се усмихна.

— Значи онова, което търсим, е там.

— Единственият проблем е — каза Гилбъртсън, — че Поплар Форест е бил унищожен от пожар през 1845 г. Оцелели са единствено стените, колоните, комините и камините.

ГЛАВА 80

Поплар Форест се намираше в окръг Бедфорд на югозапад от град Линчбърг, щата Вирджиния. Макар и да натискаше педала докрай, заради тежкия трафик на Харват му отне близо час да измине разстоянието от сто километра.