Читать «Последният патриот» онлайн - страница 142

Харват се вгледа в часовника и забеляза, че краят на стрелката на секундите също имаше формата на ислямски полумесец.

Озбек помогна да пренесат стълбата и внимателно я подпряха на стената.

— Добре — каза уредничката. — Кой ще се качи да погледне по-отблизо?

Харват пристъпи напред и започна да се изкачва нагоре, докато Озбек придържаше стълбата. Когато се изравни с часовника, забеляза, че часовете са изписани с римски цифри, а минутите с арабски.

След кратък оглед Харват протегна ръка към капака.

— Моля ви, внимавайте — предупреди го Фъргюсън.

Отне му няколко минути, за да свали капака и когато беше готов, го подаде на Озбек, който го постави предпазливо на пода и отново хвана стълбата.

Сега цялата вътрешна машинария на Големия часовник на Джеферсън беше изложена на показ.

— Виждаш ли зъбното колело? — попита Никълс. — Там ли е?

Имаше много зъбчати колелета, но нищо, което да прилича на онова от схемата. Харват погледна към музейната уредничка и попита:

— Има ли някакъв начин да спрем това нещо за минута?

Фъргюсън хвърли поглед на часовника, после погледна през прозореца към портика, където посетителите вече започваха да се събират.

— Сюзън? — повтори Харват. — Трябва да спра този часовник за минута.

Музейната уредничка си пое дълбоко въздух.

— Добре. Ще ви обясня как да го направите.

След като часовникът беше спрян, Харват вече можеше да протегне ръка и да разгледа по-добре механиката.

Но нямаше късмет. Той помоли Никълс да му подаде схемата и сравни всяко от зъбчати колелета с тези от рисунката.

След това поиска архитектурните рисунки и ги сравни с дървените декорации и фриза зад часовника. Имаше сходство, но не беше съвършено. Като че ли бяха на прав път и въпреки това пропускаха нещо.

— След две минути отваряме музея — каза Фъргюсън. — Виждате ли нещо изобщо?

— Нищо — отвърна Харват и подаде чертежите на Никълс.

С помощта на уредничката, той пусна часовника и сложи капака на мястото му. Сетне слезе по стълбата и я подпря на близката стена.

— Не разбирам — каза Никълс. — Надявах се да попаднем на някаква следа.

Харват взе архитектурната рисунка отново и погледна Фъргюсън.

— Може би тази диаграма е ключ към онова, което търсим. Ако тя е нарисувана от Джеферсън, вероятно е свързана с нещо, което е тук, нали така? Какво ще ни посъветвате да направим тогава? Да тръгнем от стая в стая? Знам, че има втори и трети етаж, които не са отворени за посетители. Може би да започнем оттам.

— Или от къщата на тъкача — предложи Никълс.

— Там няма такива дървени декорации — отвърна Фъргюсън и прехапа бузата си, потъвайки в размисъл. Сетне взе уоки-токито от колана си, смени канала и заговори в него. — Джон, Сюзън е. Чуваш ли ме?

Секунда по-късно отговори мъжки глас.

— Слушам те, Сюзън.

— Пол Гилбъртсън на работа ли е днес?

— Кой е Пол Гилбъртсън? — попита Никълс.

Сюзън му даде знак да почака.

Малко по-късно се чу същият мъжки глас.

— Да. Днес ще развежда посетители на архитектурна обиколка.

— Би ли го помолил да се срещне с мен в главната сграда. Кажи му, че е спешно.