Читать «Последният патриот» онлайн - страница 140

— Не, не съм.

— Знаеш ли Джеферсън да е казвал някъде нещо за изобретател от Златния век на исляма на име Ал Джазари.

Фъргюсън направи пауза.

— Но защо ми задавате всички тези въпроси?

Около масата настъпи мълчание.

— Ако не ми отговорите — продължи музейната уредничка, — няма да мога да направя нищо друго за вас.

Този път Харват погледна въпросително към Никълс. Той знаеше, че професорът познава Сюзън Фъргюсън отдавна, но искаше да разбере дали на нея може да се има доверие.

Когато професорът кимна, Харват започна да говори.

ГЛАВА 77

Скот каза на Сюзън Фъргюсън толкова, колкото се осмели и докато говореше, уредничката на Монтичело седеше като прикована. Когато свърши, тя несъмнено искаше да му зададе един милион въпроси, но си даде сметка, че моментът не е подходящ.

— Значи вие търсите някакво механично устройство със зъбчати колела, изработено от Ал Джазари и донесено на Джеферсън от морските пехотинци, които са участвали в битката при Дерна през 1805 г., така ли?

Всички кимнаха, след което музейната уредничка протегна ръка към другия документ.

— Разполагаме с още една група рисунки, които приличат на архитектурни чертежи — каза тя.

— Възможно ли е това да е дърводелска конструкция? — попита Харват.

— Определено е дърводелска конструкция.

— Изглежда ли ти познато? — намеси се Никълс.

Фъргюсън отново се надвеси над документа с лупата си.

— Монтичело е бил рай за дърводелеца. Джеферсън е проектирал всеки фриз, всеки корниз и всеки фронтон. Те са навсякъде.

— Но въпреки това не ти е познато?

Музейната уредничка отвори една книга, озаглавена Les Edifices Antiques de Rome, на петдесета страница.

— Това е детайл от коринтския храм на Антоний и Фаустина в Рим. Джеферсън е използвал този чертеж за фриза във вестибюла.

Харват се вгледа в рисунката на Джеферсън и страницата от книгата, сложени една до друга.

— Те са почти идентични.

Фъргюсън кимна.

— Споменахте, че този ислямски изобретател е бил прочут със своите часовници.

— Да — отвърна Харват. — Защо?

— Защото — отвърна Никълс — Големият часовник на Джеферсън се намира именно във вестибюла.

Фъргюсън го погледна.

— Той не е бил местен от Монтичело от монтирането му през 1805 г.

— Трябва да видим този часовник — каза Харват.

— Но той не е дело на ислямския изобретател. Бил е направен от един майстор на часовници от Филаделфия на име Питър Спрък.

Никълс видя една книга за Монтичело на масата и я взе. Прелисти я и намери раздела, посветен на големия часовник.

— Часовникът действително е бил изработен от Спрък — отбеляза професорът, — но е бил проектиран от Джеферсън до последния детайл, включително размера на зъбчатите колелета и броя на зъбците им.

— Кога е бил изработен? — попита Харват Никълс потърси точната дата.

— 1792-ра. Три години след завръщането му от Париж.

Харват погледна отново към Сюзън Фъргюсън и повтори:

— Наистина трябва да видим този часовник.

Музейната уредничка хвърли поглед на часовника си.

— Монтичело отваря за посетители след половин час. Трябва да побързаме.