Читать «Последният патриот» онлайн - страница 118

Макар да нямаше какво да направи за кучето си, поне не искаше то да умре без него. Беше постъпил егоистично, оставяйки го да се мъчи толкова дълго. Трябваше да сложи край на страданията му още преди дни, ако не и преди седмици. И макар да знаеше, че е повърхностно в този момент да мисли за смъртта на кучето си, болката по него подсилваше кошмара от смъртта на Стефани.

Шокът от преживяното започваше да отслабва и той нямаше никакво намерение да се справя с вината за убийството й сам. Точно затова бутилката „Мейкърс Марк“ стоеше на масата пред него. Вече беше преминал през първата фаза на скръбта — отричането. Мисълта „Това не може да е вярно“ пробяга многократно през ума му, докато караше тялото на Стефани Уитком към Вирджиния.

След това дойде фазата на гнева. А Озбек я владееше до съвършенство. Той имаше много гняв у себе си и не го пестеше. Насочваше го в грешна посока, знаеше това, и Селек едва не го фрасна в лицето, за да го накара да се гневи сам на себе си.

От гнева премина към третата фаза — пазаренето, но дори и сделката му с Бог имаше отмъстителен оттенък. Озбек Му предложи всичко, което поиска, стига да му даде възможност да си уреди сметките с Матю Дод. Докато пиеше третата си чаша, вече беше станал много красноречив, и разпалено убеждаваше Бог, точка по точка, защо трябва да му позволи да убие едно животно като Дод. В този момент звънна телефонът. Обаждаше се един от колегите му на име Биърд.

— Звучиш ужасно — каза Биърд. — Да не те събудих или нещо такова?

— Нещо такова — отвърна Озбек. — Какво има?

— Две неща. Сложихме „примки“ на имейл-акаунтите на Марван Халифа, както беше поискал, и току-що се натъкнахме на съобщение.

Озбек остави чашата си.

— Входящо или изходящо?

— Изходящо.

— Значи е жив.

Биърд направи пауза.

— Това е второто нещо. Италианците са идентифицирали тялото на Халифа по стоматологичните данни, които им изпратихме. Той е мъртъв. Те са категорични в това.

— Тогава какъв е този имейл? — попита Озбек.

— Някой изглежда го използва, представяйки се за него.

— Как по-точно?

— Халифа очевидно е имал някаква среща в Конгресната библиотека, насрочена за понеделник. Онзи, който се представя като Халифа, е преместил срещата за утре в Анаполис.

— Сигурен ли си, че това не е имейл, който е бил написан по-рано и по някакъв начин изпращането му е било забавено?

— Абсолютно. През последния час е имало две размени на съобщения.

— С кого контактува той? — попита Озбек.

— Антъни Никълс.

Това трябва да е Дод, помисли си Озбек и стана толкова рязко, че едва не преобърна масата. Представя се за Халифа, за да може да стигне до Никълс.

— Знае ли някой друг за това?

— Не — отвърна Биърд. — Никой друг освен теб.

— Нека така да остане — нареди Озбек.

— Какво смяташ да правиш?

— Ще видя — каза той. — Просто ми изпрати копия на всички съобщения.

— Веднага — отзова се Биърд.

Озбек затвори телефона и зави капачката на бутилката бърбън.

Неведоми са пътищата Божии, помисли си Озбек, но и мълниеносни. От Него би излязъл изключителен агент на ЦРУ.