Читать «Последният патриот» онлайн - страница 116

Докато се приближаваха, Харват се вгледа в двамата агенти по сигурността — мъж и жена, които стояха на пост отпред. Не познаваше нито един от тях. Те го удостоиха със същия кратък изпитателен поглед, с който той беше посрещал гостите на Рътлидж, докато работеше тук. Знаеше, че те живеят според принципа: Бъди учтив към всеки, но имай план как да го убиеш. Харват до ден-днешен се ръководеше от това правило.

— Извинете ме, господин Президент — каза Ленард, след като почука на вратата на игралната зала. — Скот Харват е тук.

Рътлидж, с навити ръкави и без вратовръзка, остави билярдната щека на масата „Брунсуик“ и каза:

— Най-после тук да дойде човек със собствено мнение. Как я караш, Скот?

— Добре съм, сър — отвърна Харват, пристъпвайки към президента, за да се ръкува с него.

— Би ли искал бира? — попита Рътлидж, след като Ленард излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

Харват се потупа по хълбока, за да покаже, че носи оръжие.

— Грижиш се за талията си, значи? — пошегува се президентът и тръгна към един малък хладилник. — А какво ще кажеш за една диетична кола?

— Да, благодаря — отговори Харват.

Рътлидж взе кутия диетична кола за Харват и бутилка бира „Сейнт Паули Гърл“ за себе си и ги отвори. Подаде кутията на Харват и чукна бутилката си в нея.

— Наздраве.

— Наздраве — отвърна Харват.

— Знаеш ли, че президентът Линкълн е бил голям поклонник на билярда? — попита президентът.

— Не, не знаех — отговори Харват, който един-два пъти беше играл билярд с Рътлидж по време на път, но никога в игралната зала на Белия дом.

— Наричал е билярда здравословна научна игра, която дава отмора на иначе уморения ум. Защо не вземеш една щека да поиграем малко.

Харват отпи от диетичната си кола, свали сакото си и си избра щека. След което спечели жребия да играе пръв. Решиха да играят на Осма топка. Харват отдавна беше научил, че ключът към успеха в билярда беше същият като в голфа. Всичко се свеждаше до плавен замах и прецизен удар.

Изтегляйки щеката силно назад, търсейки по-голяма ударна сила, той изстреля бялата топка силно напред. Чу се впечатляващ шум, когато началната топка срещна останалите, изпращайки три от тях в джобовете. След кратък оглед на ситуацията, Харват се почеса и отстъпи ред на президента.

— Отдавна очаквах тази среща — каза Рътлидж.

Харват се облегна на щеката си и отново отпи от колата. Макар да беше решил да остави лошото в миналото, във въздуха между тях тегнеше напрежение.

— Знам това, сър — отговори той.

— Скот, исках да ти кажа лично колко много съжалявам за случилото се. Ако знаех, че някаква опасност грози теб или хората, които обичаш, щях да те предупредя.

— Господин Президент… — започна Харват, но Рътлидж го спря.

— Аз сключих сделка с терористите — продължи той — и ти лично пострада от това. Макар че те да нарушиха споразумението, аз не ти съобщих за това и по този начин ти попречих да защитиш хората около себе си. Това беше грешка и аз поемам пълната отговорност за нея.

Ти неведнъж си доказвал своите качества пред правителството и страната си. Неведнъж съм казвал колко си ценен за нас и въпреки това, когато бях притиснат до стената, аз не потърсих помощта ти и те принудих да избираш между това да защитиш близките си и да бъдеш заклеймен като предател, за което съжалявам.