Читать «Последният патриот» онлайн - страница 119

Глава 64

Харват се върна в „Бишъпс Гейт“ и намери професора в кабинета си.

— Още ли не спиш? — попита той.

— Има много работа за вършене — отговори Никълс и кимна по посока на кафявия плик и меката брезентова чанта, които Харват носеше.

Харват се приближи до бюрото, сложи плика отгоре, отвори чантата и извади оттам красива дървена кутия, подобна на онази, в която беше съхраняван тома на „Дон Кихот“ в джамията Билал в Париж.

Беше изработена от същата твърда дървесина и върху нея бяха гравирани инициалите на Томас Джеферсън. Харват постави и нея на масата.

— Президентът каза, че знаеш как да я отвориш.

— Една от многото тайни на Джеферсън — отвърна Никълс и се зае внимателно с кутията, забелязвайки възхитения поглед, с който Харват я гледаше. — Истинско произведение на изкуството, нали?

— Така е — каза Харват.

— Запознат ли си с магическите кутии?

— Имах такива като момче — отговори той. — Баща ми и аз дори сами изработихме няколко. Но нищо подобно на тази.

— Какъв човек беше той? — попита професорът, отключвайки междувременно един от скритите механизми, след което се насочи към следващия.

Харват се усмихна.

— Корав като скала. Но аз и майка ми знаехме, че ни обича… много.

— Починал ли е?

— Преди много време — отвърна Харват. — Скоро след като завърших гимназия. Той беше инструктор на морската пехота. Загина при злополука по време на учение.

Професорът вдигна поглед от кутията.

— Съжалявам.

— Аз също.

Секунди по-късно Никълс натисна инкрустираните инициали и отвори капака. Отвътре кутията беше обшита с кадифе и в нея беше подобния на колело кодиращ механизъм на Томас Джеферсън.

Никълс го извади, постави го благоговейно на масата до тома на „Дон Кихот“ и подаде кутията на Харват, за да я разгледа.

В продължение на няколко минути и двамата мъже мълчаха. Накрая Харват наруши мълчанието.

— Значи вече имаш всичко, което ти е нужно. Оттук нататък би трябвало да е вече просто — каза той, връщайки кутията на професора.

Никълс се засмя.

— Изминахме дълъг път, но съм научил, че нищо около Томас Джеферсън не е просто. Наричат го най-големият американски сфинкс и това е най-доброто определение за него, което някога съм чувал. Същият автор прави и находчивият коментар, че когато се вгледаш в лицето на Джеферсън върху монетата от пет цента, той винаги гледа малко вляво. Факт, който лично мен като демократ ме изпълва с гордост.

Този път се засмя Харват. Макар обстоятелствата, при които се срещнаха далеч да не бяха идеални, той беше започнал да харесва професора.

— Нещо ново за Трейси? — попита Никълс.

Харват поклати глава.

— Нищо.

— Съжалявам, че въвлякох и двама ви в това.

— Нямаш вина. Важното сега е да разшифроваш кода на Сфинкса — каза Харват, усмихнат. — Ако той наистина се е натъкнал на липсващи текстове от Корана и тези текстове могат да помогнат на умерените мюсюлмани да реформират исляма, ние трябва да ги намерим.

— Като говорим за това — каза Никълс, — получих имейл от Марван Халифа.