Читать «Последният патриот» онлайн - страница 119
Брад Тор
Глава 64
Харват се върна в „Бишъпс Гейт“ и намери професора в кабинета си.
— Още ли не спиш? — попита той.
— Има много работа за вършене — отговори Никълс и кимна по посока на кафявия плик и меката брезентова чанта, които Харват носеше.
Харват се приближи до бюрото, сложи плика отгоре, отвори чантата и извади оттам красива дървена кутия, подобна на онази, в която беше съхраняван тома на „Дон Кихот“ в джамията Билал в Париж.
Беше изработена от същата твърда дървесина и върху нея бяха гравирани инициалите на Томас Джеферсън. Харват постави и нея на масата.
— Президентът каза, че знаеш как да я отвориш.
— Една от многото тайни на Джеферсън — отвърна Никълс и се зае внимателно с кутията, забелязвайки възхитения поглед, с който Харват я гледаше. — Истинско произведение на изкуството, нали?
— Така е — каза Харват.
— Запознат ли си с магическите кутии?
— Имах такива като момче — отговори той. — Баща ми и аз дори сами изработихме няколко. Но нищо подобно на тази.
— Какъв човек беше той? — попита професорът, отключвайки междувременно един от скритите механизми, след което се насочи към следващия.
Харват се усмихна.
— Корав като скала. Но аз и майка ми знаехме, че ни обича… много.
— Починал ли е?
— Преди много време — отвърна Харват. — Скоро след като завърших гимназия. Той беше инструктор на морската пехота. Загина при злополука по време на учение.
Професорът вдигна поглед от кутията.
— Съжалявам.
— Аз също.
Секунди по-късно Никълс натисна инкрустираните инициали и отвори капака. Отвътре кутията беше обшита с кадифе и в нея беше подобния на колело кодиращ механизъм на Томас Джеферсън.
Никълс го извади, постави го благоговейно на масата до тома на „Дон Кихот“ и подаде кутията на Харват, за да я разгледа.
В продължение на няколко минути и двамата мъже мълчаха. Накрая Харват наруши мълчанието.
— Значи вече имаш всичко, което ти е нужно. Оттук нататък би трябвало да е вече просто — каза той, връщайки кутията на професора.
Никълс се засмя.
— Изминахме дълъг път, но съм научил, че нищо около Томас Джеферсън не е просто. Наричат го най-големият американски сфинкс и това е най-доброто определение за него, което някога съм чувал. Същият автор прави и находчивият коментар, че когато се вгледаш в лицето на Джеферсън върху монетата от пет цента, той винаги гледа малко вляво. Факт, който лично мен като демократ ме изпълва с гордост.
Този път се засмя Харват. Макар обстоятелствата, при които се срещнаха далеч да не бяха идеални, той беше започнал да харесва професора.
— Нещо ново за Трейси? — попита Никълс.
Харват поклати глава.
— Нищо.
— Съжалявам, че въвлякох и двама ви в това.
— Нямаш вина. Важното сега е да разшифроваш кода на Сфинкса — каза Харват, усмихнат. — Ако той наистина се е натъкнал на липсващи текстове от Корана и тези текстове могат да помогнат на умерените мюсюлмани да реформират исляма, ние трябва да ги намерим.
— Като говорим за това — каза Никълс, — получих имейл от Марван Халифа.