Читать «Последният патриот» онлайн - страница 120
Брад Тор
— Какво иска този човек?
— Току-що се е върнал от Европа, където работеше по един проект. Трябваше да се срещнем в понеделник в Конгресната библиотека, за да обединим усилията си, но Марван смята, че е попаднал на нещо интересно в проучването си и иска да се срещнем още утре.
Харват стана неспокоен.
— Къде?
— Точно там е проблемът. Марван се безпокои, че някой го следи и не иска да дойде във Вашингтон. Не смее дори да се прибере в дома си. Отседнал е в някакъв хотел и иска да се срещнем някъде наблизо, защото познавал района и там се чувствал по-спокоен.
— Къде е това място?
— Анаполис.
Харват познаваше Анаполис доста добре.
— Къде по-точно?
— Съвсем в стила си — каза Никълс — и не без чувство за хумор, Марван избра място, богато със своя исторически символизъм.
ГЛАВА 65
АНАПОЛИС, МЕРИЛЕНД
Военноморската академия на Съединените щати се намира от другата страна на река Севърн срещу Флотския военен център на брега на залива Чесапийк. Наричана от някои Гребното училище, Кану U или Академията, тя беше учебното заведение, натоварено със задачата да подготвя офицери за Военноморския флот и Морската пехота. В нея се помещаваше и централата на футболния отбор на флота.
Макар Харват да беше завършил Южния калифорнийски университет, той на няколко пъти беше посещавал академията. На три пъти беше обядвал в Офицерския клуб и всеки път, когато идваше тук, тръгваше на изток по една застлана с тухли алея, за да се полюбува на най-стария военен паметник в Съединените щати.
Известен като монумента „Триполи“, той е издигнат през 1806 г. в памет на героите от първата война срещу берберските пирати. Издялан е в характерния за 17-и век алегоричен стил, от същия мрамор от местността Карера, използван някога от Микеланджело. Основната му забележителност е високата декоративна колона, идентична с една от колоните в римския Колизеум, от която стърчат носовете на вражески кораби, а най-отгоре е кацнал величественият американски орел. Върху квадратния пиедестал, на който е стъпила колоната, са изобразени глави с чалми на ислямски пирати. Около статуята има сложна група от алегорични фигури: крилат ангел, символизиращ Славата, Историята е представена като жена, която пише нещо в скута си, Търговията отдава почит на героите, защитили правото на Америка да търгува, необезпокоявана от мюсюлманските пирати в Средиземно море и накрая има девойка с две малки деца, която очевидно олицетворява Америка.
Върху паметника са гравирани имената на шестима почетени от Конгреса герои, които са показали голяма храброст край „бреговете на Триполи“ срещу мюсюлманските пирати, преди „пашата“ на Триполи най-накрая да отстъпи.
Това беше вълнуващо произведение на изкуството в чест на храбрите американци, които първи са влезли в битка с ислямските фундаменталисти. Преди да бъде преместен в академията, паметникът всъщност стоял пред Конгреса. Мнозина, в това число и Харват, смятаха, че той трябва да бъде върнат на предишното си място, за да напомня на избраните от нацията държавници за истинската същност на противника, пред когото Америка беше изправена днес, и за необходимостта политическите скрупули да не бъдат поставяни над принципите.
