Читать «Последният патриот» онлайн - страница 117

След телефонния разговор с президента от Париж, Харват не беше очаквал отново да говорят за това. Искреното извинение на Рътлидж говореше за силата на характера му, пред която Харват винаги се беше възхищавал.

Президентът заобиколи масата, приближи се към него и отново протегна ръка.

— Искам да я приемеш, само ако наистина приемаш извинението ми.

Харват не се нуждаеше от дълъг размисъл и нови аргументи. Решително и без колебание той стисна ръката на президента и му прости.

— Добре — каза Рътлидж, подготвяйки се за следващия си изстрел. — А сега, след като решихме този въпрос, мога да ти дам онова, за което си дошъл.

Глава 63

Айдън Озбек седеше в дома си на изгасено осветление в компанията на бутилка „Мейкърс Марк“. Това беше един от най-лошите дни в живота му.

Огнестрелната рана на Расмусен беше по-сериозна, отколкото си мислеше. Без турникета към панталоните му щеше да изгуби твърде много кръв и имаше късмет, че все още е жив.

И след това Стефани Уитком. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо. Когато я намери, тя беше вече мъртва и не можеше да направи нищо за нея. Тялото й лежеше на задната седалка на пикапа му, завито с одеало, докато караше Расмусен към най-близката болница, зарязвайки го в студа на входа на Спешното отделение.

Расмусен щеше да направи същото, ако беше на негово място. По-добре беше само единият от тях да се компрометира и да се налага да обяснява как се е стигнало до огнестрелната рана. Освен това имаше опасност някой да открие тялото на Стефани Уитком в деналито.

Брус Селек, директорът на Националната секретна служба, изпадна в бяс, когато Озбек му се обади и му обясни защо трябва да се види с него в Ленгли, колкото може по-скоро. Когато му разказа какво се е случило, Селек едва не го разкъса на парчета. И заслужено. Озбек беше превишил правата си и последствията бяха ужасяващи. Един агент беше мъртъв, друг в болницата, а провалът на импровизираната операция здраво щеше да раздруса цялата агенция.

Всъщност провеждането на операции на територията на Съединените щати беше абсолютно забранено. Няма значение какъв беше залогът. Озбек се беше издънил както никога досега.

Агенцията трябваше да даде някакво обяснение на болницата за огнестрелната рана на Расмусен, за да избегне разследване, да потули по някакъв начин убийството на Уитком и да реши какво да прави с тялото й. Тя все пак имаше семейство, приятели. Не можеше просто да изчезне. Освен това ЦРУ не обичаше да си върши работата по този начин.

Селек сам разпита Озбек и след това изпрати „ненужния му задник“ у дома, заповядвайки му да не се връща на работа, докато Агенцията не реши какво да прави с него. И това като че ли не беше достатъчно, защото когато се прибра у дома, Озбек получи съобщение по гласовата си поща от ветеринарния лекар. Шелби най-накрая бе отстъпила пред болестта и си беше отишла. Озбек беше съкрушен.