Читать «Последният патриот» онлайн - страница 115

— Като например?

— Очевидно са граждани на Саудитска Арабия с по няколко псевдонима. Има основание да се смята, че са работели за Саудитското разузнаване.

— За саудитците ли са работели? — Харват отпи от кафето си. — Или са били необвързани като Дод?

— Съдейки по интереса на принца към делата на президента, предполагаме, че са работели за саудитците — отговори Лоулър. — Допускам, че са държали под наблюдение кабинета и апартамента на Никълс, в случай че се появи. Не мисля, че са те проследили до Вирджинския университет. Те вече са били там.

— Сигурно — каза Харват.

Лоулър му подаде връзка с ключове за кола.

— Отвън има едно черно тако. Махнал съм Он-Стар оборудването и GPS-a.

— Благодаря.

Харват пъхна ключовете в джоба си, взе кафето си и влезе с него в църквата. След като отмести олтара, слезе в криптата и сложи на металната маса два пистолета, тактическата си пушка и няколко ръчни гранати.

Макар да не очакваше някакви проблеми по време на краткото си пътуване до Белия дом и обратно, не искаше да рискува.

За разлика от пътуването си до Вирджинския университет, този път щеше да носи в себе си изключително важна пратка и в никакъв случай нямаше да допусне тя да попадне в други ръце освен в тези на Антъни Никълс.

Глава 62

БЕЛИЯТ ДОМ

Каролин Ленард посрещна Харват на входа за автомобили на кръстовището на 17-а улица и авеню „Пенсилвания“. Президентът беше наредил Харват да получи свободен достъп до кабинета му и да не бъде претърсван. Познавайки естеството на работата, която Харват бе вършил за президента, Ленард предположи, че той ще бъде въоръжен. Вероятно тежко въоръжен.

След като подвижните заграждения бяха спуснати, Ленард се качи при него в колата и му помогна да мине през останалите КПП-та. Паркираха на алеята между Държавния трезор и източното крило на Белия дом.

— Трябва ли да оставя стиковете си тук? — попита Харват, като се тупна по хълбока.

— Ако зависеше от мен — да, но президентът нареди да получиш пълен достъп. Така че, изборът е твой — отвърна тя и слезе от колата.

Харват предпочиташе винаги да има поне едно от оръжията си на разположение. Не че някой можеше да влезе с взлом в колата му в Белия дом и да вземе оборудването му, но известна доза параноя винаги помагаше на хората от неговия бранш да оцеляват. Реши да задържи пистолета, който носеше на кръста си.

Докато пресичаха улицата, Ленард съобщи по радиото, че идват. За Харват чувството да бъде отново в Белия дом беше странно. Беше прекарал много нощи тук, докато работеше за Сикрет сървис, и не за първи път му правеше впечатление колко тайнствено тиха може да бъде тази сграда — почти като църква.

Не срещнаха никакъв персонал, докато вървяха към главния асансьор и Ленард натисна копчето за третия етаж.

— Солариума? — позволи си да предположи Харват.

Жената поклати отрицателно глава в отговор.

Когато вратата на асансьора се отвори, звукът на удрящи се билярдни топки даде отговор на въпроса му. Ленард го поведе по централния коридор към игралната зала в южното крило на резиденцията.