Читать «Последният патриот» онлайн - страница 114

Трябваха му няколко секунди, за да се ориентира и сетне се отправи към мястото, където беше скрил шевролета.

Свали номерата от спортния си автомобил, прехвърли всичко, включително и оръжията, в багажника на волвото и потегли предпазливо към вкъщи.

* * *

— Ще изпратя екип да прибере колата ти, а тази ще оставят на място, където лесно ще бъде намерена — каза Лоулър, докато Харват изваждаше нещата си от багажника на волвото. — Ще се свържа и с полицията във Вирджинския университет.

Харват бръкна в джоба си и свали картата от конфискувания телефон.

— Тук има снимки на двамата мъже, които застрелях — каза той, подавайки я на Гари. — Снимал съм и номера на колата им.

— Тя вероятно е била открадната, но за всеки случай ще я проверим. Трябва ли ти нещо друго, докато ме няма?

Харват поклати глава.

— Добре — каза Гари и се качи във волвото. — Ще поискам кола за теб и ще се върна до седем, така че ще имаш достатъчно време, за да стигнеш до Вашингтон.

Харват изпрати с поглед Лоулър, докато той се отдалечаваше от Бишъпс Гейт. Предстоящото му посещение в Белия дом беше последното нещо, за което имаше настроение. За последен път беше виждал Джек Рътлидж малко след като простреляха Трейси и нямаше никакво желание да го вижда отново. Идеята Никълс да остане да работи в уединение в „Бишъпс Гейт“ върху липсващите текстове от Корана беше на Харват. Но за тази цел той се нуждаеше от декодиращия механизъм и другите документи на президента. И макар че Рътлидж можеше да ги даде и на Гари, той беше настоял Харват лично да дойде да ги вземе. Изглежда, че нямаше друг избор освен да застане лице в лице с Джек Рътлидж.

След като даде на Никълс флаш-устройството и другите неща, които беше взел от кабинета му във Вирджинския университет, Харват влезе в кухнята. Сложи си вода за кафе, но изведнъж се замисли и изключи котлона.

Беше под голямо напрежение през последните няколко часа. Нервите му бяха опънати и се чувстваше отпаднал. Нуждаеше се не от няколко чаши кафе, а от почивка.

Тръгна по стълбите към спалнята и без да погледне към снимката на нощното си шкафче, на която бяха двамата с Трейси, легна на леглото и затвори очи. Направи усилие да успокои ума си и да прогони всякакви мисли. Постепенно изключи съзнанието си и потъна в дълбок сън без сънища. Остана в това състояние няколко часа, докато го събуди звука от колата на Лоулър.

Макар тялото му да се противеше, Харват се измъкна от леглото и влезе в банята. Взе си дълъг горещ душ, оставяйки водата де се плиска по врата и раменете му. След като се загря добре, включи студената вода до края и остана така колкото може по-дълго. Ефектът беше по-добър от двойно еспресо.

Сетне се избръсна, подсуши косата си и си избра костюм. Наистина беше неделя, но отиваше в Белия дом, за да се срещне с президента и трябваше да е подходящо облечен.

Малко по-късно долови аромат на кафе от кухнята. Лоулър отново правеше своята магия с френската преса.

— Някакви новини от Трейси? — попита Харват.

— Не — отвърна Лоулър и му подаде чаша. — Но двамата души, които си ликвидирал в университета, се оказа, че имат доста интересен произход.