Читать «Последният патриот» онлайн - страница 113

Шейхът се разсмя.

— Смяташ, че това е смешно? — попита Уалид.

Омар го погледна.

— Ти надценяваш тези хора. Те са мекушави и глупави. Причината за съществуването на политическата коректност и плурализма е, че те са твърде мързеливи, за да наложат на останалите онова, което някога е означавало да си американец. Тази нация умира и ние не сме проблемът — ние сме решението. Ислямът — истинският неподправен ислям — е онова, което ще спаси Америка.

— След провала в Париж, може вече да няма истински ислям. Или поне не и такъв, какъвто го знаем.

— Операцията в Париж се провали, защото искахме да постигнем твърде много — каза Дод и погледна към Омар. — Това няма да се повтори.

Намекът беше ясен и според Уалид доста дързък. Дод обвиняваше Омар за случилото се в Париж.

— Спомена, че има и други проблеми — попита Уалид. — Какви други проблеми?

— ЦРУ локализира апартамента ми в Балтимор — отговори Дод вместо шейха.

— Как?

— Не знам. И няма значение. Важното е, че в резултат на това един от агентите им е мъртъв, а друг ранен. В Ленгли ще настъпи хаос.

— Според мен е важно кога точно се е случило това — коментира Уалид. — Информацията трябва да е дошла от Салям.

— Но Салям нямаше никаква представа кой е неговият вербовчик — намеси се Омар. — Той вярваше, че работи за ФБР.

— Абдул е прав — каза Дод, опитвайки се да намери обяснение. — По някакъв начин властите са успели да направят връзка. Информацията вероятно е дошла от Салям.

— Трябва да изчезнеш отново — заяви Уалид. — Отиди където и да е. Просто се махни от страната и остани скрит.

Омар вдигна ръка.

— Още не. Не и преди работата да бъде свършена.

— Каква работа? Професорът, който помагаше на Марван Халифа? Антъни Никълс? — попита Уалид.

Шейхът кимна.

— Нека твоите способни саудитски агенти да се заемат с него. Не, почакай, забравих. Всъщност те са причината Салям да е все още жив.

Кръвното на Омар отново започна да се покачва. Сарказмът на Уалид беше излишен в този момент и тъкмо се канеше да го смъмри, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Вдигна слушалката, слуша известно време и сетне затвори. Протегна ръка към дистанционното, за да включи телевизора и каза:

— Имало е престрелка във Вирджинския университет. При това сериозна. Очевидно е стигнало до медиите.

Глава 61

С липсващо предно стъкло и с дупки от куршуми от двете страни Харват знаеше, че няма да стигне много далече със своя трейлблейзър. След няколко минути каране забеляза един обрасъл с дървета път, който минаваше по периферията на огромния курорт „Боърхед Ин“. Свърна по него, навлезе дълбоко в гората и след известно време изключи двигателя. Криейки се зад дърветата, той заобиколи голф-игрището, докато стигна до хотела. Камериерите бяха изключително заети и Харват бързо откри онова, което му беше нужно.

Колона от коли с ключове в стартера очакваха да бъдат паркирани. Харват не обичаше да прави нещата по трудния начин, когато не се налагаше. Тръгна към едно зелено волво седан с вид на собственик, качи се, запали и се отдалечи от хотела.