Читать «Последният патриот» онлайн - страница 112

След като взе оръжието на убития, Харват изскочи от колата и използва конфискувания телефон, за да направи две бързи снимки на шофьора и на номера на колата. Снима и тялото на нападателя с анорака, който, както и очакваше, също не носеше документи, и хвърли оръжията на задната седалка на своя шевролет.

Взе два стари парцала, които държеше отзад, уви ги около предния и задния номер на колата си и скочи зад волана. Сетне гумите на шевролета изпищяха и Харват се отдалечи бързо от кампуса на Вирджинския университет.

Глава 60

ДЖАМИЯТА УМ АЛ КУРА

ФОЛС ЧЪРЧ, ВИРДЖИНИЯ

— Какво прави той тук? — попита Абдул Уалид, влизайки в офиса на шейх Омар.

Матю Дод, със сериозно изподраскано лице, седеше на кушетката.

— Ас саламу алейкум, братко — отвърна той. Макар да носеше защитната жилетка на агентката на ЦРУ, когато беше прострелян в апартамента си, гърдите го боляха ужасно. Беше му трудно да говори и да си поеме дълбоко дъх.

Уалид се поколеба за миг и сетне каза:

— Валейкум ас салам.

— Операцията ни в Париж се провали — каза Омар. — Възникнаха и други проблеми.

Уалид хвърли бърз поглед на Дод. Не трябваше да чуе това точно сега. Беше прекарал предобеда във ФБР, където го бяха въртели на шиш заради Нура Халифа и Андрю Салям, и нервите му бяха опънати.

— Ти си виновен за всички проблеми — каза той на Дод.

— Замълчи — заповяда Омар и посочи стола на директора на ФАИВ. Шейхът не искаше нов скандал в офиса си. Дод вече го беше изкарал извън равновесие и кръвното му налягане току-що беше започнало да се нормализира. — Когато не става онова, което искаме, трябва да се научим да искаме онова, което става.

Още поговорки, помисли си Уалид.

— Махмуд — каза той, — ФБР знае всичко.

— Всичко? — Шейхът повдигна вежди. — Аз не мисля така. Те знаят само онова, което им е казал Андрю Салям, а Салям е лъжец и убиец.

— Но дори лъжците понякога казват истината — отвърна Уалид, контрирайки имама със своя поговорка. — Казвам ти, във ФБР вярват на онова, което Салям им казва.

— Откъде знаеш?

— Видях го върху лицата им. Чух го в гласовете им, при всеки един от въпросите им. Те знаят какво правим. А за онова, което не знаят, се досещат и предположенията им са правилни!

— Успокой си — рече Омар. — Трябва да вярваме на онова, което виждаме, и да не обръщаме внимание на онова, което чуваме.

Уалид поклати гневно глава.

— Ние ги подценихме.

— Те нямат никакви доказателства. Американците няма да позволят мюсюлмански лов на вещици. Ислямофобията не се толерира тук, както знаеш.

— Омар, чуй ме. Американците не ни вярват. Те се страхуват от нас. Още повече се страхуват от политически грешки и ние добре се възползвахме от това. Но не се заблуждавай, всичко си има граници и ние сме много близо до това да ги прескочим. Ако не сме крайно внимателни и бдителни, всичко ще се обърне срещу нас.