Читать «Последният патриот» онлайн - страница 111
Брад Тор
От дъното на улицата се зададе бял миниван и Харват задържа погледа си върху него, давайки леко назад в очакване да излезе от мястото, което заемаше. На около двайсетина метра зад минивана имаше син нисан, който вероятно беше намерил място за паркиране, защото колата бе спряла и десният й мигач примигваше.
Харват изчака миниванът да отмине, сетне нави волана и излезе бавно на улицата. Почти в същия момент синият нисан го блъсна странично, отпрати предницата обратно към освободеното място и заклещи вратата му. Нисък тъмнокож мъж с джинси и анорак се затича към шевролета, като в същото време едната му ръка се мушна под анорака.
Харват успя да се наведе, миг преди колата му да бъде обсипана с куршуми. Изстрелите идваха един по един и стрелецът вероятно беше шофьорът на нисана, който използваше някакъв полуавтоматичен пистолет. Тези типове се бяха подготвили като за лов на мечки. И щяха да съжаляват за това.
Харват се пресегна към задната седалка, щракна капака на чантата си, марка „Сторм“, и грабна своя усъвършенстван ЛаРю М4.
В това време мъжът с анорака вече беше извадил оръжието си и отправи откос към предното му стъкло. Харват вдигна автомата си и отвърна на огъня. Оръжието му, снабдено със заглушител, беше значително по-тихо от това на нападателите му.
Куршумите на Харват намериха целта и два откоса попаднаха в гърдите и главата на човека с анорака. Сетне завъртя автомата наляво. Мушна дулото през разбитото стъкло и без да обръща внимание на канонадата от изстрели, идваща от нисана, натисна спусъка. Когато и изстреля и последния куршум, пусна празния пълнител на земята и светкавично презареди с нов.
Надникна навън, търсейки някаква друга заплаха, изстреля още петнайсет куршума към колата на нападателите си и излезе през пасажерската врата.
Докато пълзеше към задницата на шевролета си, оглеждаше трескаво района.
Оръжието му беше насочено напред, готово за стрелба, когато излезе иззад колата си и се приближи към синия нисан. Навсякъде около него крещяха и тичаха студенти, търсещи прикритие.
Когато се изравни с прозореца на шофьора, видя, че в главата и тялото му бяха попаднали множество куршуми и несъмнено беше мъртъв.
В далечината се чу накъсания вой на приближаващи се полицейски коли. Отвори вратата на нисана и измъкна на улицата трупа на шофьора. Претърси го, но не откри никакви документи. Предположи, че няма да намери такива и у партньора му, който лежеше мъртъв на тротоара.
Огледа се отново и този път видя някакъв малоумник да го снима с мобилния си телефон. Без да се замисля, вдигна оръжието си и го насочи към младежа.
— Хвърли го — нареди му Харват.
Ужасеният студент направи, каквото му беше казано, и побягна. Харват се наведе и взе телефона от земята. Воят на полицейските сирени се приближаваше. Нямаше много време.
Скочи във все още работещия нисан и даде назад, за да освободи пътя на колата си. Сетне, внимавайки да не остави никакви следи, претърси бързо нисана за нещо, което да му подскаже кои са били нападателите му — козирките против слънце, нишата до скоростната кутия, жабката. Всичко беше празно.
