Читать «Последният патриот» онлайн - страница 110

И двамата носеха оръжия, но те служеха единствено за самозащита. Дори заглушителите произвеждаха шум и можеха да привлекат нежелано внимание. Когато тези мъже убиваха, те го правеха отблизо и лично, с голи ръце или с различни тихи оръжия като ножове, игли, керамбити и други подръчни средства.

Походката и поведението на непознатия, който влезе в Рандъл Хол, бяха достатъчни за Хамза, за да заключи, че си имат работа с професионалист. Той беше в добра форма, пъргав, с предпазливи и бдителни очи. Дрехите, които носеше, не можеха да скрият страховитата му физика. С известна изненада Хамза разбра, че този човек не е лесен за убиване. Твърде много неща можеха да се объркат, а той не можеше да си позволи нов провал. Точно затова се обади на Рафик. Двамата заедно щяха да се справят с мъжа без проблем.

Или поне така смяташе до момента, в който той неочаквано излезе от сградата. Мъжът беше стоял вътре по-малко от десет минути. Докато вървеше на безопасно разстояние зад него, Хамза се свърза чрез своя предавател с Рафик, за да го информира за позицията си.

Облечен с джинси, туристически обувки и анорак върху памучната си риза от деним, Хамза носеше на гърба си и малка раница, за да се смеси по-добре с тълпата от студенти. След нападенията от 11 септември американците действително бяха станали по-подозрителни към мюсюлманите, но едновременно с това политическите им скрупули бяха пораснали до такава степен, че полицаите в района на университета щяха доста да се подвоумят, преди да посмеят да спрат хора като Рафик и Хамза, от страх да не бъдат подведени под отговорност за професионална и лична дискриминация. В резултат на това двамата саудитски наемни убийци можеха свободно и безнаказано да се мотаят из кампуса на Вирджинския университет.

Проблемът им всъщност беше как да стигнат до целта си. Да отвлечеш някого от многолюдните улици на Рияд и Медина беше изключително сложно. В Америка това беше почти невъзможно. Трябваше или да натикат жертвата си в колата или да я отведат на някое изолирано място, където да я ликвидират.

Хамза обмисляше възможността да се приближи достатъчно близо, така че да може да използва ножа си, когато непознатият неочаквано се обърна.

Глава 59

След като се обърна на два пъти, Харват започна да си мисли, че му се е сторило. Никой не го следеше. Когато беше на половин пряка разстояние от колата си, реши да се довери на интуицията си още веднъж.

С дистанционното на колата в едната си ръка, а с другата върху дръжката на пистолета, който беше в чантата му, Харват бързо започна да скъсява разстоянието до своя черен шевролет „Трейлблейзър“. Държеше под око двата тротоара и внимаваше за подозрителни коли. Огледа двата автомобила, които бяха паркирани пред и зад шевролета. Преструвайки се, че се кани да пресече улицата, той изведнъж се спря, натисна дистанционното за отключване, отвори рязко вратата и скочи вътре. Колкото може по-бързо пъхна ключа в стартера и запали двигателя. Очите му се стрелнаха от огледалата за обратно виждане към тротоарите от двете страни.