Читать «Последният патриот» онлайн - страница 104

Бомбардирана по време на Американската революция като седалище на британски шпиони, „Бишъпс Гейт“ беше лежала в руини до 1882 г., когато Военноморската служба за разузнаване тихомълком я беше вдигнало отново, превръщайки я в първата си тайна тренировъчна школа.

В крайна сметка „Бишъпс Гейт“ се беше оказала тясна за разузнаването и елегантната невисока църква заедно с прилежащите й постройки се беше превърнала в хранилище за документи, преди да бъде окончателно разчистена и напусната.

Като признание за всичко, което беше направил за страната си, президентът Рътлидж беше предоставил „Бишъпс Гейт“ на Скот за деветдесет и девет години при символичен наем от един долар на година. От Скот се искаше единствено да поддържа имота в съответствие с историческото му значение и да го напусне в срок от двайсет и четири часа, със или без причина, ако това бъде поискано от законния му собственик — Военноморският флот на Съединените щати.

Бяха минали повече от петдесет години, откакто флотът не беше използвал „Бишъпс Гейт“ за нищо друго, освен като гробище за документи и на времето Харват беше трогнат от жеста на президента. Без да се брои гаража, преустроената църква заедно с прилежащата къща, ползвана някога от енорийския пастор, се състоеше от четиристотин квадратни метра жилищна площ. Харват трябваше само да коси моравата и да плаща годишния си наем от един долар навреме.

Докато вървеше по алеята, той си спомни за щедростта на президента и за това колко много бяха преживели заедно през годините. Макар все още да негодуваше заради отношението, което беше получил, основната му грижа сега бе Трейси. Може би беше време да прости на Джек Рътлидж и да продължи нататък.

След последния завой на опасаната с дървета алея, Харват видя дома си. „Бишъпс Гейт“ беше дори и по-красива, отколкото я помнеше.

Лоулър и Никълс стояха пред входната врата и го чакаха.

— Имаш ключ — каза Харват, когато се приближи. — Защо не влизате?

— Помислих си, че не е редно — каза Лоулър. — В края на краищата това е твоята къща.

Харват взе ключа от Лоулър и отключи масивната врата. Когато влезе вътре, го лъхна наситената миризма на камък и на дърво.

На стената във вестибюла висеше красива дървена табела, която беше намерил на тавана на пасторската къща с мотото на англиканските мисионери TRANSIENS ADIUVANOS — Прекосявам морето, за да помогна.

Беше я открил, още когато се нанесе, и тогава му беше хрумнало, че той и „Бишъпс Гейт“ са обречени един на друг. Смисълът на този надпис пророчески прилягаше на кариерата, която Харват си беше избрал.

За момент се замисли за причините, които го бяха накарали да посвети живота си на борбата с терористичната заплаха над Америка. Замисли се и за Трейси и за това как вместо да го остави да избира между нея и президента, тя самоотвержено беше извадила себе си от уравнението. Харват смътно вярваше, че е възможно да има едновременно и кариерата, и семейния живот, за който си мечтаеше.