Читать «Последният патриот» онлайн - страница 105

— Какво направихте с Булит? — попита Лоулър, прекъсвайки потока на мисълта му.

— Кой е Булит? — поинтересува се Никълс, докато се любуваше на интериора на старата църква.

— Най-голямото куче, което си виждал през живота си. Беше огромно още като кутре — отвърна Лоулър. — Породата се нарича Кавказка овчарка. Любимите кучета на руските военни и източногерманските гранични патрули. Бързи като светкавица, умни и пословично верни. На тегло могат да стигнат до сто килограма и са високи повече от метър при рамото.

Никълс подсвирна, впечатлен от чутото.

— Изпратих го при Фини и Паркър — отговори Харват.

— Те са добри момчета — каза Лоулър. — Твоето чудовище сигурно им е взело страха.

— Къде го намери това куче? — запита Никълс.

Харват погледна към стълбите, водещи към спалнята, в която спеше, когато Трейси беше простреляна, и каза:

— Не питай.

Не беше в настроение да говори за странното си познанство с едно джудже на име Николас, което търгуваше със строго класифицирана информация и беше известно в света на разузнаването като Трола.

— Ще сложа продуктите в хладилника — каза Лоулър. — Да пийнем кафе и да поговорим какво да правим.

— Аз съм съгласен — отвърна професорът.

— Ще се върна след малко — каза Харват и се отдалечи. Нужни му бяха още няколко минути да събере мислите си и да осъзнае, че си е у дома, преди да бъде готов да разговаря за това какво трябва да се направи.

Глава 56

Лоулър работеше умело с френската преса на Трейси, нещо, на което Харват никога не можа да се научи. Може би защото му беше приятно да гледа как Трейси си служи с нея.

Каквато и да беше причината, когато Харват влезе в кухнята, Лоулър вече бе сипал три чаши с току-що сварено кафе, от което се вдигаше пара. Той взе своята и седна на масата, последван от Никълс и Лоулър.

Първи заговори Никълс:

— Както разбирам, това е моят нов дом.

— Засега — отвърна Харват, отпивайки от кафето си.

— А изследователските ми материали? Книгите ми? Тук нямам дори и четка за зъби.

— Направи списък на нещата, които ти трябват, и ще ти ги донесем — каза Лоулър.

Харват остави чашата си с кафе на масата.

— Този Дод е добър, Гари, много добър. Нямаме никаква идея къде е или за кого работи. Възможно е вече да е напуснал Париж и да пътува насам. Професор Никълс се нуждае от 24-часова защита.

— Прав си — кимна Лоулър. Сетне се извърна към Никълс и добави: — Скот ще ти донесе всичко, което ти е нужно. Ти и аз оставаме тук.

— Освен това трябва да установим някои правила — отбеляза Харват.

Професорът го погледна.

— Какви например?

— Първо, никакви телефонни обаждания, без изключения. Гари ще те насочи към сигурен сървър за имейли. Следвай неговите протоколи и не се отклонявай. Второ, няма да напускаш това място при никакви обстоятелства. Ако искаш да се разходиш, Гари или аз ще дойдем с теб. По всяко време на денонощието трябва да знаем къде си. Ясно?

Никълс кимна.

— Добре — каза Харват. — Ще работиш в моя кабинет. Гари ще ти помогне да се настаниш. А междувременно — добави той, като се облегна на библиотеката си и извади от едно чекмедже подложка за писане и химикалка, — да направим списък на нещата, които ще ти трябват от апартамента ти и кабинета ти в Чарлътсвил. Колкото по-бързо приключа с това пътуване, толкова по-добре ще се чувствам.