Читать «Последният патриот» онлайн - страница 105
Брад Тор
— Какво направихте с Булит? — попита Лоулър, прекъсвайки потока на мисълта му.
— Кой е Булит? — поинтересува се Никълс, докато се любуваше на интериора на старата църква.
— Най-голямото куче, което си виждал през живота си. Беше огромно още като кутре — отвърна Лоулър. — Породата се нарича Кавказка овчарка. Любимите кучета на руските военни и източногерманските гранични патрули. Бързи като светкавица, умни и пословично верни. На тегло могат да стигнат до сто килограма и са високи повече от метър при рамото.
Никълс подсвирна, впечатлен от чутото.
— Изпратих го при Фини и Паркър — отговори Харват.
— Те са добри момчета — каза Лоулър. — Твоето чудовище сигурно им е взело страха.
— Къде го намери това куче? — запита Никълс.
Харват погледна към стълбите, водещи към спалнята, в която спеше, когато Трейси беше простреляна, и каза:
— Не питай.
Не беше в настроение да говори за странното си познанство с едно джудже на име Николас, което търгуваше със строго класифицирана информация и беше известно в света на разузнаването като
— Ще сложа продуктите в хладилника — каза Лоулър. — Да пийнем кафе и да поговорим какво да правим.
— Аз съм съгласен — отвърна професорът.
— Ще се върна след малко — каза Харват и се отдалечи. Нужни му бяха още няколко минути да събере мислите си и да осъзнае, че си е у дома, преди да бъде готов да разговаря за това какво трябва да се направи.
Глава 56
Лоулър работеше умело с френската преса на Трейси, нещо, на което Харват никога не можа да се научи. Може би защото му беше приятно да гледа как Трейси си служи с нея.
Каквато и да беше причината, когато Харват влезе в кухнята, Лоулър вече бе сипал три чаши с току-що сварено кафе, от което се вдигаше пара. Той взе своята и седна на масата, последван от Никълс и Лоулър.
Първи заговори Никълс:
— Както разбирам, това е моят нов дом.
— Засега — отвърна Харват, отпивайки от кафето си.
— А изследователските ми материали? Книгите ми? Тук нямам дори и четка за зъби.
— Направи списък на нещата, които ти трябват, и ще ти ги донесем — каза Лоулър.
Харват остави чашата си с кафе на масата.
— Този Дод е добър, Гари, много добър. Нямаме никаква идея къде е или за кого работи. Възможно е вече да е напуснал Париж и да пътува насам. Професор Никълс се нуждае от 24-часова защита.
— Прав си — кимна Лоулър. Сетне се извърна към Никълс и добави: — Скот ще ти донесе всичко, което ти е нужно. Ти и аз оставаме тук.
— Освен това трябва да установим някои правила — отбеляза Харват.
Професорът го погледна.
— Какви например?
— Първо, никакви телефонни обаждания, без изключения. Гари ще те насочи към сигурен сървър за имейли. Следвай неговите протоколи и не се отклонявай. Второ, няма да напускаш това място при никакви обстоятелства. Ако искаш да се разходиш, Гари или аз ще дойдем с теб. По всяко време на денонощието трябва да знаем къде си. Ясно?
Никълс кимна.
— Добре — каза Харват. — Ще работиш в моя кабинет. Гари ще ти помогне да се настаниш. А междувременно — добави той, като се облегна на библиотеката си и извади от едно чекмедже подложка за писане и химикалка, — да направим списък на нещата, които ще ти трябват от апартамента ти и кабинета ти в Чарлътсвил. Колкото по-бързо приключа с това пътуване, толкова по-добре ще се чувствам.