Читать «Последният патриот» онлайн - страница 106

Никълс още работеше върху списъка, когато Харват си доля кафе в чашата и излезе от кухнята, оставяйки професора с Лоулър. Пое по тесен каменен коридор, който тръгваше от къщата на пастора, и отвори една невзрачна врата вляво, през която се влизаше направо в църквата.

На времето „Бишъпс Гейт“ вероятно бе вършила идеална работа на английските шпиони с многото тайни помещения и проходи под здравата й основа. Харват беше изумен, че от флотското разузнаване никога не ги бяха открили. Или може би знаеха за тях, но ги бяха оставили недокоснати от уважение.

Харват обаче беше наясно с невероятния им потенциал и знаеше как да използва подземните коридори и стаи по най-добрия възможен начин. Беше се натъкнал на тях, докато се опитваше да премести кръщелния купел в другия край на църквата. Купелът беше снабден със сложен заключващ се механизъм, който отне цяла седмица на Харват да го поправи. И щом го накара да работи, разбра, че каменният олтар на църквата може да бъде наклонен под ъгъл от четирийсет и пет градуса, откривайки тясно вито стълбище, водещо към подземно помещение, което Скот с обич наричаше „моята крипта“.

Сега Харват се мушна през отвора и тръгна по стълбите, мислейки си колко му беше трудно да свали всички тези материали долу. Но си струваше. Тук той съхраняваше инструментите на своя занаят.

Криптата беше съоръжена със скрита вентилационна система, която осигуряваше постоянен приток на свеж въздух и изсмукваше влагата. Вътре имаше постоянна температура, осветление и електричество, което се осигуряваше от армейски акумулатори.

Харват натисна един ключ и правоъгълното помещение беше залято от флуоресцентна светлина. Покрай всяка от стените бяха наредени метални лавици, а в средата имаше маса от неръждаема стомана.

Скот Харват имаше много приятели, както в средите на специалните оперативни агенти, така и в общността на онези, които осигуряваха тайните служби на Америка с екипировката и принадлежностите, необходими за работата им.

Негов приятел, бивш морски тюлен и основател на водеща световна фирма за тактическо оборудване, „Блекхоук Индъстрис“, се грижеше Харват да разполага с всеки техен нов продукт. Харват пък ги беше запознал с един талантлив млад лекар, изобретил нова бойна униформа с вграден турникет, която щеше да революционизира бойното облеклото на военните и специалните служби. „Блекхоук“ не се бяха поколебали да разработят изобретението и сега в един от металните шкафове на Харват висяха няколко чифта панталони с турникет, които според повечето военни експерти бяха най-голямото нововъведение в армията от времето на ризницата.

След специалното облекло на „Блекхоук“, експлозивите, комуникационната техника, апаратурата за нощно виждане, пистолетите и ножовете идваше ред на тежкото оборудване. До модерните карабини Берета, Бенели, Ремингтън и Мозберг имаше две антични пушки Робар RC50, а до тези произведения на изкуството висяха още по-тежки оръжия.