Читать «Последният патриот» онлайн - страница 103

Глава 55

Беше малко преди девет и половина сутринта местно време, когато Бомбардир Глобал Експрес докосна пистата на националното летище „Роналд Рейгън“.

Представителка на авиокомпанията „Сигначър Флайт Съпорт“ посрещна Харват и Никълс. Тя им помогна да минат бързо през паспортното бюро и митницата и когато те й отказаха учтиво допълнителна закуска и душ, дамата ги ескортира до зоната пред летището, където ги чакаше сив буик.

Двамата мъже хвърлиха чантите си в багажника и Харват се мушна на мястото до шофьора, а Никълс се настани отзад.

— Как беше полетът? — попита Лоулър, потегляйки.

— Бомбардирът е добър самолет — отвърна Харват, сетне махна маскировката си и представи Антъни Никълс.

Когато завиха към Мемориала на Джордж Вашингтон, Харват попита за Трейси.

— Лекарите от Американската болница в Париж са влезли във връзка с нейните хирурзи тук — каза Лоулър. — Продължава да бъде под наблюдение.

— Спаднал ли е мозъчният оток?

— Не и в такава степен, в каквато биха искали. Предписали са й нови лекарства.

На Харват не му хареса това, което чу.

— Има ли болки?

Лоулър поклати глава.

— Очевидно са успели да се справят с болките.

— Говори ли с нея?

— Не, но са я чули хора от посолството. Тя се държи и не казва на никого нищо.

Харват се загледа в платноходките и другите плавателни съдове, които бяха осеяли река Потомак въпреки мрачното време.

— Как се държат с нея френските власти?

— Засега тя е в ръцете на лекарите. Но заради трите мъртви ченгета и многото загинали и ранени цивилни при бомбения атентат натискът да бъде разпитана е голям.

— Разбирам ситуацията — призна Харват.

— Колкото по-бързо си свършим работата тук — каза Лоулър, толкова по-скоро ще дадем на французите очакваната от тях информация и да се надяваме, че след това ще пуснат Трейси.

— Да се надяваме?

— Знаеш какво имам предвид — отвърна Лоулър дрезгаво.

Сетне продължиха да пътуват мълчаливо.

Четирийсет минути по-късно Лоулър отби и спря пред една невзрачна порта с катинар.

— Искаш ли на теб да се падне честта? — попита той с ключ в ръката.

Харват взе ключа и слезе от колата. Обзе го горчиво-сладко чувство при завръщането му у дома без Трейси. Отключи портата и я отвори широко, така че Лоулър да може да влезе с колата. Когато се изравни с Харват, Лоулър свали прозореца надолу.

— Ще се качиш ли пак или искаш да повървиш?

— Предпочитам да повървя — отвърна Харват.

Той видя, че рекламната табела на компанията му за алармени системи лежи сред бурените и я заби отново в земята, след което затвори вратата зад себе си.

Колата с Лоулър и Никълс изчезна напред по виещата се алея с три платна и той тръгна след тях пеша.

„Бишъпс Гейт“, както се казваше този имот, беше малка каменна църква от осемнайсети век с няколко акра земя, гледаща към река Потомак, на юг от имението „Маунт Върнън“ на Джордж Вашингтон. Тя беше близнак на друга малка църква в Корнуол, носеща името Св. Енодок.