Читать «Последният патриот» онлайн - страница 103
Брад Тор
Глава 55
Беше малко преди девет и половина сутринта местно време, когато Бомбардир Глобал Експрес докосна пистата на националното летище „Роналд Рейгън“.
Представителка на авиокомпанията „Сигначър Флайт Съпорт“ посрещна Харват и Никълс. Тя им помогна да минат бързо през паспортното бюро и митницата и когато те й отказаха учтиво допълнителна закуска и душ, дамата ги ескортира до зоната пред летището, където ги чакаше сив буик.
Двамата мъже хвърлиха чантите си в багажника и Харват се мушна на мястото до шофьора, а Никълс се настани отзад.
— Как беше полетът? — попита Лоулър, потегляйки.
— Бомбардирът е добър самолет — отвърна Харват, сетне махна маскировката си и представи Антъни Никълс.
Когато завиха към Мемориала на Джордж Вашингтон, Харват попита за Трейси.
— Лекарите от Американската болница в Париж са влезли във връзка с нейните хирурзи тук — каза Лоулър. — Продължава да бъде под наблюдение.
— Спаднал ли е мозъчният оток?
— Не и в такава степен, в каквато биха искали. Предписали са й нови лекарства.
На Харват не му хареса това, което чу.
— Има ли болки?
Лоулър поклати глава.
— Очевидно са успели да се справят с болките.
— Говори ли с нея?
— Не, но са я чули хора от посолството. Тя се държи и не казва на никого нищо.
Харват се загледа в платноходките и другите плавателни съдове, които бяха осеяли река Потомак въпреки мрачното време.
— Как се държат с нея френските власти?
— Засега тя е в ръцете на лекарите. Но заради трите мъртви ченгета и многото загинали и ранени цивилни при бомбения атентат натискът да бъде разпитана е голям.
— Разбирам ситуацията — призна Харват.
— Колкото по-бързо си свършим работата тук — каза Лоулър, толкова по-скоро ще дадем на французите очакваната от тях информация и да се надяваме, че след това ще пуснат Трейси.
—
— Знаеш какво имам предвид — отвърна Лоулър дрезгаво.
Сетне продължиха да пътуват мълчаливо.
Четирийсет минути по-късно Лоулър отби и спря пред една невзрачна порта с катинар.
— Искаш ли на теб да се падне честта? — попита той с ключ в ръката.
Харват взе ключа и слезе от колата. Обзе го горчиво-сладко чувство при завръщането му у дома без Трейси. Отключи портата и я отвори широко, така че Лоулър да може да влезе с колата. Когато се изравни с Харват, Лоулър свали прозореца надолу.
— Ще се качиш ли пак или искаш да повървиш?
— Предпочитам да повървя — отвърна Харват.
Той видя, че рекламната табела на компанията му за алармени системи лежи сред бурените и я заби отново в земята, след което затвори вратата зад себе си.
Колата с Лоулър и Никълс изчезна напред по виещата се алея с три платна и той тръгна след тях пеша.
„Бишъпс Гейт“, както се казваше този имот, беше малка каменна църква от осемнайсети век с няколко акра земя, гледаща към река Потомак, на юг от имението „Маунт Върнън“ на Джордж Вашингтон. Тя беше близнак на друга малка църква в Корнуол, носеща името Св. Енодок.