Читать «Последният патриот» онлайн - страница 102

Озбек знаеше, че не могат да чакат повече.

— Рас — каза той по микрофона. — Качи ли се температурата вече там?

— Не мога да видя термостата, но става горещо — отвърна той.

— Добре, прекъсвам връзката и излизам навън. Не стреляй по мен.

— Прието — потвърди Расмусен.

Озбек махна слушалката от ухото си, потопи главата си под водата и остана там, колкото може по-дълго.

Когато излезе навън, бързо намокри една кърпа, уви я около главата си и се измъкна от ваната.

Глава 54

Озбек не чака да види дали нападателят ще започне да стреля срещу него. Знаеше, че телесната му температура скоро ще започне да се покачва.

Втурна се към всекидневната с вдигнат пистолет, готов за стрелба. Когато стигна до входната врата, приклекна до нея и протегна лявата си ръка към дръжката.

Отвори я бавно, колкото да се промъкне през нея и миг по-късно беше в коридора пред апартамента.

Стрелецът беше на няколко метра от него, притиснал термалното устройство към лицето си. Озбек дръпна спусъка. Мъжът залитна назад и докато визьорът падаше на земята, Озбек зърна лицето на Матю Дод.

Изпрати още два изстрела към гърдите му, които го накараха да се строполи по гръб. Падайки на земята, Дод натисна спусъка на своето оръжие и разби рамката на вратата точно над главата на Озбек.

Агентът на ЦРУ се завъртя покрай стената, връщайки се обратно в апартамента и извика на Расмусен да го прикрие. Рискува да надникне в коридора и дръпна рязко главата си назад точно, когато изтрещяха още два изстрела, изпратени от Дод.

Озбек почака секунда, сетне мушна ръката си покрай рамката на вратата и дръпна спусъка. Отново извика на Расмусен и още веднъж надникна в коридора. Този път видя Дод да тича към задното стълбище. Озбек стреля, но в същия миг убиецът изчезна от погледа му.

Когато погледна назад и видя състоянието на Расмусен, разбра, че бързо трябваше да получи медицинска помощ. Не знаеше какво е станало и със Стефани Уитком. Възможно беше да е все още жива и тежко ранена. Въпреки това Матю Дод беше твърде близо, за да го остави да се измъкне.

Озбек погледна към Расмусен и каза:

— Веднага се връщам.

Сетне скочи на крака и се втурна по коридора към задното стълбище, взимайки по три стъпала наведнъж. Когато стигна първата площадка, надникна предпазливо зад ъгъла. Нямаше следа от Дод и Озбек продължи надолу по стълбите.

Едва когато наближи площадката на втория етаж, забеляза колко слаба е светлината. Дод бе разбил осветлението на тавана.

Виждайки раздробените стъкла и боейки се от възможна засада, Озбек се вкопчи в парапета в опит да спре. Изгуби равновесие и се подхлъзна настрани. Падна тежко на площадката на втория етаж, където счупените стъкла се забиха в левия му крак и в рамото му.

Не обърна внимание на болката, завъртя пистолета си към следващото стълбище и продължи напред. Когато стигна приземния етаж, отвори внимателно задната врата и погледна навън. Отново никаква следа от наемния убиец.

Озбек искаше да продължи преследването, но нямаше никаква представа накъде да тръгне и освен това двама от хората му бяха пострадали. Извади няколко парчета стъкло от бедрото си и се затича обратно нагоре по стълбите към апартамента на Дод. Трябваше да закара Расмусен в болницата и се молеше на Бога да не се налага да кара Стефани Уитком в моргата.